Кметът на Гоце Делчев Владимир Москов, евродепутатът Ангел Джамбазки, народните представители Атанас Стоянов и Елхан Кълков, заместник областният управител Иван Стоянов, лидери на политически парти, представители на държавни институции и много граждани почетоха паметта на героите на Илинден пред паметника на Гоце Делчев в Попови ливади. Заупокойна молитва и молебен за здраве отслужи Неврокопският митрополит Серафим.
Кметът Владимир Москов припомни славните и трагични мигове от въстанието:
Oтново сме заедно, пред паметника на Гоце Делчев, в Пирин – планина, за да отбележим 116-та годишнина от избухването на Илинденско – Преображенското въстание. Връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи и едно от най-големите исторически събития за България.
Днес свеждаме глави пред делото на създателите и апостолите на национално революционното движение в Македония и Одринска Тракия – Даме Груев, д-р Христо Татарчев, Гоце Делчев, Борис Сарафов, Яне Сандански, Гьорче Петров, Пере Тошев, Христо Чернопеев, Михаил Герджиков, Христо Матов, Питу Гули, Стамат Икономов и цялата плеяда дейци, които изградиха мрежа от революционни комитети. Мнозина ще говорят и възпяват въстанието, а нашият съгражданин Георги Гавалюгов му посвети пламенни слова:
… Напук на пророци
и светите им мощи!
Настъпи дванайстия час,
за който мечтаеше Гоце!
На Султана се затресе трона
и запали Македония!
Лумна Круша планина,
после Пирин!
Пламна Смилево,
изгоряха села –
смерч захвърча до възбога!
Но никой не помоли
да го пуснат
от свещения пожар –
ни първи,
ни втори,
ни трети овчар!
Никой не рече: – Не мога!
Майчице мила, земьо рождена,
С храбри и хубави люде,
винаги с кърви поена,
сеяна с трупове…
Словата ни връщат към саможертвата на онези хиляди българи, които се вдигат като шепа спартанци срещу 350 – хилядна турска армия, обречени на погром. Стотици изпепелени села, стотици убити, ранени жени, деца, мъже, армия от бездомни, прокудени бежанци, земята на Даме и Гоце е пропита с кръв. Това е моралната революция, революция в ума, сърцето и душата на един народ, заради която даскали, селяци и хиляди още българи с неуморна и чиста апостолска вяра, с примери на лично морално и физическо самопожертвование за свободата, се включиха в борбата.
За тях Михаил Герджиков ще напише: „По състава на своите членове нашата организация представлява… агрегат от всевъзможни елементи. В нея освен националисти, консерватори в конституционно-политически смисъл на думата и демократи, има и социалисти, даже и анархисти. Но каквито и да са личните убеждения на всеки от другарите отделно, каквито собствени концепции да има всеки от тях върху македоно-одринския въпрос, всички са работили и работят заедно; защото идеалът за освобождението е достатъчно общ и силен, за да може да ги обединява.“
Решението за повсеместно въстание в Македония и Одринско, се взема на конгрес на ВМОРО през януари 1903 г.
В края на месец април младежка група, известна като „гемиджиите“ или „солунските атентатори“, предприема серия от атентати в Солун – хвърлена е във въздуха сградата на „Отоман банк“, взривен е френски кораб, прекъснато е осветлението в града.
Повечето атентатори загиват, но гибелта им нагнетява до максимум напрежението. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне на 2 август – Илинден. Началото на бойните действия в Одринско се определя на конгреса на Петрова нива да започнат на Преображение Господне. Тези две дати дават и името на въстанието.
Съдбоносно е, че в разгара на подготовката за въстанието, ВМОРО губи един от най-изтъкнатите си водачи. На 4 май, на път за конгреса на Серския революционен окръг, край с. Баница, е убит Гоце Делчев.
След първите успехи на въстанието и освобождаването на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза. В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно като Крушевска република, начело с Никола Карев, Тодор Христов, Никола Русински, Велко Марков, Гюрчин Наумов, Йордан Пиперката, Петър Ацев, Кирил Янков, Антиноген Хаджов, Тодор Павлов и воеводата Питу Гули, която просъществува 10 дни.
Тези действия дават тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. В района на Странджа е свикан конгрес на Петрова нива, който изработва план за действие и избира главен щаб. Бойните действия започват на 18 август, обявена е Странджанската република.
Следва въстанието в Серския революционен окръг на 27 септември 1903 г. – Кръстовден. В сраженията участват заедно бивши противници като Яне Сандански, кап. Стоянов, полковник Янков.
В Битолския и Одринския революционен окръг се водят общо 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350 – хилядната турска войска.
В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души мирно население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, бягат в Княжество България.
Въстанието е потушено с жестокост, но то постига много важна цел – събужда европейското обществено мнение и показва на все още поробените българи в този край, че свободата е постижима и за нея трябва да се води борба.
Нека днес сведем глави в знак на признателност към организаторите на национално-революционното движение в Македония и Одринска Тракия, към най-видните герои на въстанието, към хилядите знайни и незнайни герои, дали живота си за свободата ни.
Днес, 116 години по-късно, героизмът и поуките от Илинденско – Преображенското въстание трябва да се помнят от всички нас. Защото именно чрез поуките от миналото, можем да сътворим нашето по-добро настояще и бъдеще, в което да живеем по-единни като народ, да градим заедно стабилна, сигурна и по-добра България. Делото на въстаниците е доказателство и пример за непримиримостта на населението в Македония и Одринско към съществуващия национален и социален гнет, за непреклонната му воля да живее свободно, за стремежа му да отхвърли окончателно тъмното робско господство.
И ако в днешния ден за новите поколения Илинденската епопея е едно далечно време на романтика и необясним ентусиазъм, нека разгърнат стиховете или дневниците на Пейо Яворов. Нека сами се убедят, че за всеки българин творбите на Димитър Талев ще бъдат не само звън на „Преспанските камбани“, „Илинден“ или „Гласовете“, а вечни символи на делото на родолюбивите и смели Илинденци.
Дълбок поклон и светла да е паметта на героите от Илинденско-Преображенското въстание!
Пламенно патриотично слово произнесе и евродепутатът Ангел Джамбазки. Възпоменателната церемония завърши с полагане на венци и цветя в нозетете на идеолога на Илинден – Гоце Делчев.
След това стотици граждани се събраха на централните поляни в село Попови ливади на традиционен събор с богата музикална програма с участието на оркестрите „Щуро маке“, „Импулси“, „Уникат“, „Ивелия“, „Фолк мания“, „Македонски ритми“, „Европа“ и оркестърът на Панчо Иванов. Тази година специални участници в празничната програма бяха Николина Чакърдъкова и Неврокопският танцов ансамбъл, Димитър Туджаров – Шкумбата и Неврокопският ансамбъл за народни песни и танци – Гоце Делчев.
Още снимки ТУК https://www.facebook.com/pg/vestnikhronika/photos/?tab=album&album_id=2542832879108089