Николай Пиргов се завърна в Гоце Делчев и застана на длъжността изпълнителен директор в хандбалния „Пирин”. Специалистът се присъедини към тима след няколко години в Ангола, където дори бе начело на националния тим на страната, с който на два пъти участва на световни първенства – в Тунис и Германия, а така също и два пъти бронзов медалист на Африка. Пет пъти бе шампион и пет пъти бе носител на националната купа на бившата португалска колония с „Примеро агощо”. Отборът записа и финал за суперкупата на Африка. За последно Николай Пиргов бе начело на друг анголски тим „Кабуш” от столицата Луанда, който два пъти бе вицешампион през 2011/2012 и 2012/2013, а веднъж стана втори в турнира за Купата на Ангола.
Връщане на старата хандбална слава на Гоце Делчев е целта на Николай Пиргов със завръщането му в клуба. За престоя си в Ангола и очакванията му за бъдещата работа, той споделя с читателите на Хроника.
Г-н Пиргов, защо напуснахте Ангола, където сте приеман за безспорен авторитет?
Това не е нещо ненормално. Хората идват и си отиват. Просто усетих, че нямам физическия и психическия заряд да бъда далеч от семейството, а така също напрежението в тимовете, където съм работил никак не е малко. Просто реших, че е време да се завърна в България.
Това означава ли, че вече няма да предприемате нови авантюри зад граница?
Хората са казали – никога не казвай никога. За момента обаче мога да кажа, че нямам намерения за нова задгранична работа. Радвам се, че съм си в Гоце Делчев, предприех ново начинание.
В Ангола определено сте име в хандбала, което е имало своите морални и материални измерения. Не съжалявате ли, че се завърнахте?
Да съм в България винаги е било голямо удоволствие за мен. Определено не съжалявам, но съм удовлетворен от това, което постигнах в Ангола. Сега е време за ново предизвикателство и то е да възродим хандбала в Гоце Делчев и той да заеме достойното си и полагащо му се място в спортния живот на града. За мен Ангола си остава едно изключително място, в което съм прекарал едни от най-хубавите мигове от живота си. Не знам дали няма да прозвучи неестествено, но това е втората ми родина. Така го чувствам.
В Ангола сте известен с прякора „бащата”, бихте ли обяснили от къде идва това?
Вярно е, че мнозина ме наричат така там. И това ме кара да се чувствам горд. Това се роди спонтанно сред играчите, които ръководех. На мен също ми беше любопитно. Те ми обясниха, че това се е родило спонтанно сред тях. Заради отношението, заради човешкото общуване, заради това, че като треньор съм им помогнал в тяхното професионално развитие. Това развитие пък им донесе признание не само в Ангола, но и в цяла Африка, което пък бе оценено и във финансов аспект, в стандарта им на живот. Много важно е за мен, че между нас има приятелство. Наистина оставих много приятели в тази държава и смея да твърдя, че дори по-големи приятели, отколкото тук в България.
Защо се захващате отново с „Пирин”? Нямате ли други алтернативи?
Захванах се, защото обичам родния си град. Защото искам да върнем хандбала в Гоце Делчев на подобаващото място, тъй като видно е, че нещата не се развиват и школата не е онова, което бе преди. Резултатите от последните 4 години го показват. Иска ми се отново да бъдем онова страшилище за нашите съперници и да радваме привържениците ни. Нека не забравяме, че „Пирин” има многобройни купи, шампионсики титли, много медали. За онези, които са забравили, нашият отбор е бил носител на Купата на България за мъже, играл е в евротурнирите.
Не са ли твърде големи амбициите Ви и какви са плановете Ви, за да постигнете намеренията си?
Човек винаги трябва да си поставя високи цели, а тук, в нашия отбор винаги сме имали големи амбиции. Смятам, че няма нищо неестествено в това, което искаме да се случи в бъдещето.
Що се отнася до плановете, на първо място да създадем една солидна основа на пирамида в клуба, съставена от децата, за да се създадат след това в отделните възрастови групи отделни формации. Идеята ни е да ангажираме подрастващите, но и да им позволим да се развиват като спортни личности. Желанието ни е да създадем един силен екип, който да работи с тях.
Какво сте направили до момента, за да постигнете това за което говорите?
Сформрани са вече 2 групи – едната 10-11 годишни, а другата от 12-13-годишни момчета. Полагаме доста труд с тях и смятам, че резултатите са налице. За първи път от доста време насам стигаме държавните финали. Това се случи с отбора на по-големите – 12-13 г., които се класираха втори в крайното класиране на зона „Витоша” след „Мастер” (София). Във финалната фаза за определяне на окончателното класиране победихме ЦСКА с 13:7 и направихме равен 15:15 с „Мастер”, като отборът показа израстване. Смятам, че заслужено ще играем на финалите в Шумен след 4-годишно отсъствие от подобни форуми. Според мен, отборът, ръководен от треньора Стоян Пендичев може да постигне едно повече от добро представяне там.
Какво друго предстои?
Предстои ни още работа. Имаме желанието да ангажираме повече деца за каузата на хандбалния клуб и да възстановим училищните секции, които имаше нашия отбор и от там да вземаме деца за представителния отбор. Имаме намерение най-късно през септември да организираме секция в СОУ-Брезница. Вече имаме групи в Първо основно училище „Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Гоце Делчев с ръководител Димитър Агов, работи се и с учениците от Трето основно училище „Братя Миладинови”.
Говорите за подрастващите, но каква е вероятността да имаме и мъжки отбор в Гоце Делчев, както бе преди време?
За това трябва време. Сега нямаме кадрови потенциал за такъв отбор, а и база. Никой не се е отказал от това и смятам, че сегашните момчета съвсем спокойно могат да бъдат основата на един бъдещ отбор при мъжете. Просто има неща, които трябва да се наваксат и да се случат.
Фантазия ли е в Гоце Делчев да има и дамска формация?
Надяваме се да има, но това е въпрос на малко по-далечно бъдеще. Винаги в клуба е имало подобна идея, но все нещо сее случвало. За момента ще залагаме на момчета и юноши. Тепърва ще мислим и за дамска формация.
Имате ли съмишленици, които ще са Ви нужни за начинание като вашето?
В лицето на община Гоце Делчев имаме един голям съмишленик. Тук искам да благодаря на местната власт и на кмета Владимир Москов за доверието и подкрепата. Без тях едва ли щеше да се осъществи нашето заминаване до Шумен за участие. Много разчитаме общината да завърши така дълго мечтаният проект за изграждане на спортна зала. Наскоро се заговори, че ще бъде размразено нейното строителство и ще бъде завършена възможно най-скоро. Ако разполагаме с такава база, това ще помогне за развитието на спорта въобще, не само на хандбала. Към момента е доста трудно за една нормална и пълноценна подготовка. Водим занимания на различни спортни площадки, които не могат да удовлетворят изискванията за качествен учебно-тренировъчен процес. Наличието на зала ще ни позволи да мислим по-спокойно и за създаването на мъжки отбор, за наличието на който залата е основно изискване. Едно закрито спортно съоръжение ще помогне да домакинстваме мачовете си в Гоце Делчев, което ще бъде добре за игрчаите, но и за публиката, която също ще има възможност да наблюдава наши мачове, а спортните запалянковци откровено обичат хандбала и всичко, което прославя името на нашия град.