Снощи бях на големия концерт на моята любима народна певица Николина Чакърдъкова в зала 1 на НДК. Признавам, че ми е трудно да предам какво точно усетих. Не знам какво ще напишат музикалните критици за новия прочит на фолклора. Споделям моето мнение като слушател, посетил почти всички големи концерти на певицата и като човек, който винаги е следил реакцията на публиката в залата и връзката на Николина с нейните почитатели.
Маргарита Енчева
Трудно прие публиката новия проект на Николина Чакърдъкова да съчетае народната веселба с камерен концерт, включващ етно опити за модерен аранжимент на популярни македонски песни с градско звучене. Този, който е правил аранжиментите, или е много далеч от македонските песни, или е разчитал само на красивия глас на певицата, без да познава нейния темперамент. В поредния опит да се разчупи традиционното звучене на българския фолклор Николина Чакърдъкова заложи името си.
Музикантите от оркестъра за народна музика на БНР се раздадоха от сърце, но не успяха да стигнат до публиката или поне до масовата част от нея, която всяка година чака с нетърпение концертите на Николина Чакърдъкова, на които пее и танцува заедно с нея.
Във втората част на концерта Николина се върна към себе си и намери обратната връзка с публиката. Получи се това, което нейните почитатели очакваха – веселба по македонски, без цигулки и гъдулки. 
ИЛИ КАКТО КАЗА СЛЕД КОНЦЕРТА ЛЮБИМАТА МИ ПЕВИЦА: НЯМАМ ПРАВО ДА ТЪПЧА НА ЕДНО МЯСТО – ИМАМ ПРАВО НА РИСК! ИМАМ ПОТРЕБНОСТ ДА РАБОТЯ И НЕЩО РАЗЛИЧНО, НО НЯМА ДА ОСТАВЯ ВЯРНАТА СИ ПУБЛИКА!
Адмирации за това, че акцентирате върху уточнението относно личното ви мнение за концерта. Така е професионално. Не е много професионално обаче, да не назовавате автора на обработките при положение, че името му бе споменато 10-на пъти – в мултимедийното представяне в началото на концерта и от самата Николина по време на концерта. Не е много професионално да споменавате „цигулки“ – в състава на този оркестър има две виоли и нито една цигулка… Може би сте изпуснали началото на концерта… Именно тогава Николина обясни, че този проект е нейна идея и е свързана с неосъществена до този момент мечта. Права сте, че публиката очевидно трудно прие новото амплоа. Знаем, че често най-вярната публика най-ревностно защитава образа, към който се е привързала. В същото време смятам, че всеки, който искрено обича такъв все-раздаващ се творец и изпълнител като Николина, дължи поне малко шанс на мечтата ѝ…
Проблемът не е в цигулките и в гъдулките…Проблемът наистина е в така наречения композитор Димитър Христов. Изключително слаби аранжименти,в по-голямата си част взаимствани от аранжиментите на Тоше Проески.И крадени темичики от други автори. Всичко това събрано в един кюп не може да даде добър резултат.