Нощта на 5-ти срещу 6-ти януари е една от най-магичните нощи на годината. Водици или Водокръщи (Богоявление, Йордановден) е голям български празник, който води началото си от дълбока древност, още от преди Христа. Свързан е с вярата в очистителната, целебна и магическа сила на мълчаната вода, нейната способност „да помни” и с преклонението на хората пред животворящата й същност. Старите българи са вярвали, че в полунощ водата започва „да чува“ и да сбъдва!
Когато се здрачи достатъчно навън на 5 януари вечерта, се налива вода в котле. Ако няма вкъщи такова, може да се използва чаша или малка тенджера. Желателно е избраният съд да не е пластмасов. Водата се изнася навън – на двора, на балкона или на перваза на прозореца. Хващате съда с две ръце и притихвате малко с водата. Оставете я да ви усети. Подишайте свежия въздух с нея. Поздравете я и й кажете името си на глас. Постойте още малко така, а след това се приберете вкъщи. Нека водата да остане няколко часа под небето, за да се „измълчи“ и пречисти.
Точно преди полунощ излезте отново при нея. Точно тогава, преди ВОДИЦИ, силата й става най-голяма. Отново хванете съда с две ръце. Помислите кое е най-голямото ви желание и го изречете на глас пред водата. Притихнете и постойте с нея. Опитайте се да си представите как ще изглежда животът ви, когато точно това желание бъде изпълнено. Опитайте се „да видите“ тази картина във вашата вода. И отново на глас кажете най-старото и силно наричане: РЕЧЕНОТО МИ ДА БЪДЕ СТОРЕНО! После покрийте водата с чиста кърпа и се приберете.

По традиция на големия празник Богоявление се освещава водата. Велик водосвет има и в навечерието на празника, на 5 януари. Тази традиция е установена като спомен за Кръщението на Господ в река Йордан и като подготовка за кръщаването на онези, които са се подготвяли на този ден да приемат християнската вяра, така наречените оглашени.
Кръщението се извършва чрез потапяне във вода и постепенно е установена традиция тази вода предварително да се освещава. Освещаването заедно с кръщението, първоначално се извършвали в навечерието на празника Богоявление. След средата на 6 в. постепенно се налага обичаят за кръщаване още в детска възраст. Така от тържественото кръщение на възрастни на Йордановден остава само освещаването на водата в навечерието на празника. След това започва да се прави водосвет и в деня на самия празник Благовещение, да се ходи за освещаването на реки и извори.
Богоявленската вода от древност се е смятала за голяма светиня. Приемали са я каещите се, които са били под епитимия и не са можели да взимат свето причастие заради тежки грехове. Св. Йоан Златоуст отбелязва, че Богоявленската вода цяла година, дори две и три години, не се разваля, а остава годна за пиене.
