Данните са от годишния доклад за 2021 г. за качествата на питейната вода в Пиринско, пратен от РЗИ на държавния здравен инспектор

Наличие на живак, уран и превишение на нитратни йони в селата Кавракирово, Ново Ляски, Копривлен, Гълъбово, Кузьово, Право бърдо и др. в Благоевградска област периодично са установявани миналата година при проби. По тази причина някои от населените места са без вода и в 21 век все още разчитат на водоноски. Това става ясно от обобщен годишен доклад за качеството на водата в Пиринско, предназначена за питейно-битови нужди. Той е за миналата година, изготвен е от РЗИ – Благоевград и изпратен до главния държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев и Министерството на здравеопазването.

Въпреки цялостната констатация, че водата в Пиринско е с добър състав и годна за пиене, някои от данните за конкретни села в Благоевградска област звучат доста притеснително.

Едно от тях е петричкото село Кавракирово, където са констатирани трайни отклонения на питейната вода по показател нитрати.То, както и цялата Петричка община, се захранва отПодземно водно тяло с код BG 4G000000Q001 Порови води в кватернер – Струмешница, за което са установени превишения на нитратни йони и като цяло лошо състояние.

По тази причина през цялата минала година в селото е извършван учестен мониторинг на питейната вода по показатели нитрати, колиформи, ешерихия коли и ентерококи. В абсолютно всички изследвани проби по показател нитрати са констатирани над допустимите стойности от 50 мг/л. Процентът на несъответствие неизменно е 100%. Този показател е с известна динамичност в годините и е в зависимост от количествата валежи и експлоатацията на земеделските земи в района на водосбора, но процентът е твърде обезпокоителен. За миналата година най-ниската стойност на отчетените нитрати е била 65,6 мг/л, а най-високата – 116,0 мг/л.

В питейната вода на хаджидимовското село Ново Ляски пък е открит живак. Това станало на 3 юни 2021 г. при пробонабиране, направено от „ВиК“ ЕООД – Благоевград. Резултатът от изпитването показал 4,04 μg/l, при допустима стойност на показателя 1,0 μg/l.

На същата дата е открит живак и във водата на друго хаджидимовско село – Копривлен. Макар и в по-малко количество, той също бил над допустимите стойности – 1,21 μg/l.

2 седмици, а не е ясно и колко още време преди това, населението на двете села пило вода със завишените стойности на отровния метал и чак на 18.06.2021 г. институциите издават предписание да се ограничи ползването на вода за питейни нужди, приготвянето на храна и миене до отстраняване на несъответствието. Разпоредено е още да се организира осигуряването и доставянето на вода за питейни нужди на населението в Копривлен и Ново Ляски и да се проведе проучване на източника на замърсяване.

Още същия ден „ВиК“ ЕООД – Благоевград праща в акредитирана лаборатория 13 водни проби, но те се оказват чисти от живак. За всеки случай са изпразнени резервоарите и са дезинфекцирани с натриев хипохлорит. Изискана е информация и за вида и химичния състав на пестицидите, с които се обработват насажденията в община Хаджидимово, но според ОДБХ те не съдържат живак и не могат да бъдат заподозрени за отравянето на водата.

В разследването се включва и Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, която прави мониторинг на подземните води от четири пункта, но и там не са открити завишени нива на живак. Според институциитеполученото отклонение в качеството на питейната вода в двете села по показател живак е единично, но и до момента не е ясно кое го е предизвикало, колко време е продължило и какво количество е погълнало населението.

Миналия януари във водата на белишкото село Гълъбово е открит естествен уран в количества, граничещи с допустимите. В село Кузьово в същата община са засечени радионуклиди във водата, но експертна оценка я обявява за годна за употреба за питейно-битови цели без ограничения.

Съмнения за радионуклиди във водата на петричкото село Право бърдо води до проучване на още 15 села в общината. Тогава пробонабиране показва тревожно положение в Кавракирово, за което е разпоредено един път месечно изследване за нитрати, колиформи и ентерококи, и 4 пъти годишно преценка на водата по показатели цвят, вкус, мирис, активна реакция, окисляемост, амониев йон, нитрити, хлориди, желязо, манган и ешерихия коли.

Община Петрич пък е задължена да намери спешно допълнителен водоизточник за водоснабдяване на Кавракирово. Още през 2018 г. тук започна реализирането на проект по програма ИНТЕРРЕГ, което би решило проблема, проектното предложение е одобрено за финансиране, сключен е и договор за финансиране, но до момента проектът не е финализиран. Своевременно са предприети и други мерки в посока подсигуряване на допълнителен водоизточник – направени са предпроектни проучвания относно възможността за доизграждане на язовир „Самуилово” и ползването му като допълнителен водоизточник за град Петрич и населените места Митиново, Дрангово, Ръждак, Първомай и Кавракирово. Засега живеещите в село Кавракирово 1518 души непрекъснато са уведомявани да не използват питейната вода за питейни нужди и за готвене.

Заради трайното  несъответствие по показател обща алфа активност през 2021 г. за зона село Долна Рибница и зона село Мендово в Петричка община е отчетен  сериозен риск за здравето на потребителите и от двете села.

В Благоевградска област зони с трайни несъответствия по показател нитрати е зона Кавракирово, община Петрич, а по радиологични показатели е зона Кръстилци, община Сандански.

Водоизточник на Кръстилци е галерия „Хралупата“, където водата не съответства по радиологични показатели, активна реакция, сулфати, колиформи и ешерихия коли, обща алфа – активност и естествен уран. Поради липса на друг алтернативен водоизточник от лятото на 2014 г. селото е на водоноски. Те са задължение на фирма УВЕКС ЕООД, а допълнително всяка седмица кметският наместник на село Кръстилци доставя на всеки жител на селото по 10 литра бутилирана вода за пиене, закупена от търговската мрежа. Засегнатото население в село Кръстилци е с 14 пребиваващи и 9 постоянни жители, но заради липсата на вода едва ли скоро ще станат повече.

На водоноски доскоро беше и белишкото село Палатик. Причината е, че водоизточникът „Робева махала“ показва трайно по-високи от контролните нива за обща алфа активност и обща бета активност стойности, както и с гранични стойности на естествен уран. Водоподаването е преустановено през 2017 г. Община Белица успя да финализира за 4 години процедурата по одобряване на водоизточник в местността Крънчова воденица и към днешна дата 223-мата жители на село Палатик вече могат да се чувстват истински европейци – с течаща от чешмите питейна вода.

На територията на област Благоевград водоснабдяването се извършва от 241 водоизточника, от тях 235 централни и 6 броя ведомствени. Изградени са и функционират 5 броя пречиствателни станции за питейни води.

От всичките контролирани водоизточници на територията на Благоевградска област единствено Национална спортна база „Белмекен“ миналата година не е изпълнила заложениямониторинг и е анализирала само микробиологичните показатели на качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Този февруари тя е получила акт за установяване на административно наказание, но той не подобрява качеството на питейната вода и ако има отклонения в нея, те са изцяло за сметка на потребителите.

Източник: Струма

By hronika

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *