Представители на Швейцарския червен кръст, заедно със заместник генералния директор на БЧК д-р Надежда Тодорова бяха в понеделник в гр. Гоце Делчев. Те се срещнаха както с доброволци, така и с представители на партньорите на БЧК – неправителствени организации, училища, читалища, Дома за деца и Дома за стари хора. Опитът на гоцеделчевския БЧК в прилагане на т. нар. участнически подход ще бъде разпространен в други страни като Беларус, Босна и Херцеговина и в Швейцария.
Как експертът на швейцарския червен кръст Андрю Хъмфрис оценява включването на възрастните хора в активния живот в Гоце Делчев.
Г-н Хъмфрис, как оценява
те, променено ли отношението на българите към по-възрастните хора, след реализирането на този Ваш проект?
Kогато започнахме този проект, не бяхме сигурни дали той ще проработи, но знаехме, че ще позволи на възрастните хора да са разпознаваеми, защото те имат какво да дадат на собствените си общности. След 10 години съм толкова впечатлен от това, което е постигнато. Когато говорихме с групите възрастни хора, стана ясно, че те се чувстват пълноценни и че обществото вече ги признава и гледа по друг начин на тях. От разговорите с партньорските институции също е ясно, че те вече разглеждат възрастните хора по по-различен начин. Това не някакви стари хора, на които не им остават малко години живот, които си стоят в къщи – пенсионери. А това са хора с богат житейски опит и имат много, с което допринасят за обществото. Това се чу и в други населени места, но в Гоце Делчев се вижда на практика, че е постигнато.
Ако се наложи отново, бихте ли продължили да работите в тази насока в България, т.е Швейцарския червен кръст да си партнира с БЧК, точно в темата „възрастните хора“?
Не мога да говоря от името Швейцарския червен кръст, защото съм само консултант, но знам че постепенно обвързаността на Швейцарския червен кръст в постепенно ще намалява и ще стигне до своя край. Но знам, че подходът, който беше въведен тук е нещо, което може да привлече към себе си много и различни видове донори и спонсори, защото за донорите е много трудно да подкрепят проекти, в които само се говори „да дадем на хората нещо“. Сега вече може да се покаже, че това е проект който създаде цял нов живот. Разбира се, има нужда от подкрепа на този проект. На възрастните хора постоянно им хрумват нови идеи, какво биха желали да правят, но не винаги разполагат с ресурсите за постигането им. Но съм сигурен, че с БЧК ще могат да се намерят подходящите хора, които да подкрепят дейностите, които възрастните хора желаят да бъдат изпълнявани.
Като експерт и като гражданин на Европа, как виждате, биха ли могли възрастните хора да помогнат в преодоляването на хуманитарната криза, която в момента преживява цяла Европа, а и не само Европа?
Считам, че възрастните хора със сигурност има с какво да допринесат. Те са преживели толкова много кризи през живота си. Така че те имат опита. Преживели са войни, миграции. Защо да измисляме тепърва топлата вода, когато техният опит е толкова богат и те могат да го споделят. Разбира се, те не могат да разрешат всичко, но имат идеи.
