Николай Даутов
Неотдавна кметството на с. Мусомища инициира подписка за промяна името на населеното място. С участието си в своеобразния референдум жителите на селото са призовани да отговорят на следните въпроси: Мусомища или Мосомище? Как бихте искали да се обръщаме към вас? Как искате да се нарича населеното място, в което живеете? Както е официалното име по ЕКАТТЕ /Единен класификатор на административно-териториалните и териториалните единици/ – Мусомища, или както е било до смяната на зелените паспорти с лични карти – Мосомище?
Инициативата на кметството е полезна и навременна, дори позакъсняла. Най-малко, защото осветляването на проблема с името на селището ще доведе и до решаването на други произтичащи от него нередности и неясноти.
За да може обаче жителите на Мусомища да вземат правилно решение трябва на първо място да знаят какво означава самото название. И чак след това да се произнесат.
В случая сякаш каруцата се слага пред коня. Привържениците на фòрмата Мосомище използват за каузата си една хипотеза, по-скоро измислица, че названието е свързано с това, че на селската рекичка някога имало много мостове. За тези мостове разказвали старите хора! Останки от мостови съоръжения обаче никой не е виждал. Няма и да види, тъй като такива няма.
А и колко стари ще да са тези стари хора? Факт е, че почти всички жители на Мусомища са наследници на установили се тук в края на XIX век другоселци, а след това и на бежанци от Беломорието и близки селища, дошли в първата половина на XX век.
Данните за населението на Мусомища от втората половина на XIX век и първите години на XX век са твърде противоречиви. Един регистър на данъка бедел-и аскерие от 1873 г. например сочи 93 домакинства в селото (50 мюсюлмани и 260 българи). В 1889 година Стефан Веркович отбелязва 75 български и 18 турски къщи. Георги Стрезов през 1891 г. пише, че числото на къщите не надминава 80 – българи и турци. А Васил Кънчов отбелязва през 1898 г. 523 българи и 100 турци.
Летописецът на Мусомища – Никола Разложки, в книгата си за родовете на селото, дава доста по-различни от гореспоменатите сведения за онази епоха. И казва, че по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. в него само 9 семейства са български, а останалите турски. Данните на Неврокопската митрополия от 1907 г. сочат 405 българи християни, а следваща статистика от 1909 година съобщава, че в Мусомища има 90 български къщи – с 450 души, и 90 турски къщи – с 468 души.
През последните десетилетия бяха преведени и обнародвани множество документи от времето на османското владичество – основно данъчни регистри. Ето с какви имена фигурира селото в тях през годините: 1444 г. – Мусомище; 1464 г. – Месомища; 1477 г. – Мусомища; 1479 г. – Мусомище, 1519 г. – Мусомище; 1660 г. – Мусомища; 1671 г. – Мусомище; 1723 г. – Нисонище; 1873 – Мисолища.
В статистическите данни от края на XIX век селото се отбелязва като: Мусомища – от Ст. Веркович, през 1889 г.; Мосомища – от Г. Стрезов, през 1891 г.; Мусомища – от В. Кънчов, през 1898 г. А след Освобождението (1912-1913 г.), във всички официални регистри на населените места в България, то фигурира с името Мусомища.
Сведенията от споменатите източници са повече от категорични. Изначалната и правилната форма на селищното име е с „у“ – Мусомища или Мусомище. И тук по-скоро дилемата ще да е дали наставката да е –ще (Мусомище) или –ща (Мусомища)?
В крайна сметка какво означава названието Мусомища? Отговорът на този въпрос ни дават специалистите езиковеди. Често селищните имена са във връзка с личните и фамилни такива на своите основатели. Тук случаят е идентичен. В академичната си работа „Местните имена в Гоцеделчевско (Неврокопско), проф. Йордан Иванов казва, че названието Мусомища е патроним – бащино име, производно от изчезнало лично име Мусом, а то от Мусо + –ом. С прибавена към него наставка за селищно такова: -ища или –ище.
Именно с това трябва да са наясно и да знаят мусомищени (мусомищалии е турцизъм), когато правят своите изводи. И чак тогава да пристъпят с увереност към посочените от кметството пунктове, където да отговорят на въпроса: Мусомища или Мосомище?
Композитора Кирил Икономов го няма между личностите произлезли от това селце… Доавете го
Предлага
Кмете, не знам българин ли си, но нещо във въпроса липсва първото известно име на селото на майка ми. Защо да не е Мусомище? Малко тоталитарно дейтваш и даваш възможност да се избира от това, което на теб ти харесва, а не самите селяни да си изберат името, което им харесва. И дядо ми е бил кмет на селото, но ти си ми много съмнителен.Доста смешно и нагло ми изглежда това, което предлагаш: избери си от мойто и мойто, за да стане твойто!!!
Така хората нямат избор, освен да изберат едно от твоите предложения.
Аз го знам като Мосомище от майка ми, но ето че всъщност първоначалното му име е било Мусомище. Ако искаш моето мнение, избирам автентичното – Мусомище. А това …ща, си го наври в… където пожелаеш. Неграмотници винаги е имало, особено в днешно време, така че е нормално преписвалите името да са го променяли от неграмотност или поради това, че не са били българи и са го записали така, както са го чували и според собствения си език, са могли да го поризнесат. Все едно да предложиш да си изберем име на държавата ни от България и Булгаристан, защото на теб второто ти харесва повече.А аз бих избрал името, което предците ми са дали на държавата си. Ако от чужбина някой те наставлява или от някое посолство, или пък, който те е назначил – онзи от Банкя, Бояна или в Барселона ли има къща, то ввече никой не знае, просто не си за кмет на това село.
Щом и публикациите се преглеждат и пресяват, то ми е ясно всичко и за вашата „хроника“…