Автор: Калина Близнашка
Гръцкият език е пълен с изненади, за някои сме дочували тук-там, други са напълно неочаквани. Вижте 5-те неща, които избрахме за начало.
1. Гръцкият следобед продължава до 19.00-20.00.
Гръцката сутрин се нарича „проИ“ (πρωί), а времето по обяд наричаме „месимЕри“ (μεσημέρι), като то продължава поне до към 15.00. След това именно започва „апОгевма“ (απόγευμα) – следобед, но той приключва чак към 19.00-20.00, така че не се учудвайте, ако някой ви сподели, че работи и „то апОгевма“, т.е. и вечер. А ако си уговаряте среща с грък, и се разберете за това „следобедно време“, не му се сърдете, че ви се обажда чак към 19.00. Накрая идва ред и на „врАди“ (βράδυ) – вечерта, най-веселата част на деня, която дори само при споменаването си навява звуци на мотори, вкус на вечерни разходки и вълнуващи срещи с приятели и любими хора.
2. В гръцката азбука няма Б и У.
Разбира се, в гръцкия език ги няма и хубавите български звуци Ш, Ч, Ж, ДЖ, но ние това много добре си го знаем и дори се шегуваме с гърците за думички като „цaнта“, „цaй“, „дзин“ и пр. Липсата на Б в азбуката, тъй като буквата Вβ (вита) вече се чете само като „в“, е причина за характерното МП, което сте виждали в μπίρα (бира), μπαρ (бар), μπάλα (бАла – топка). У-то в гръцки пък постигаме чрез комбинацията ου, която ви е добре позната от любимото на всички ούζο (узо).
3. И гърците казват кеф, мерак, зор.
Турцизмите, познати от българския, ще ви помогнат много. Лесно ще запомните изрази като „έχω κέφι” (Ехо кЕфи) – имам настроение, нещо е направено “με μεράκι” (ме мерАки) – с мерак, с желание. Ако пък се случва “με το ζόρι” (ме то зОри), това ще означава трудно, мъчно, със зор. Важно е обаче да се пазите от т.нар. false friends, например “Αμάν!” (Аман!) се използва по-често за изненада, когато сме забравили нещо или при уплах. Все пак многото общи турцизми по-скоро ни улесняват, особено имайки предвид обема на гръцката лексика, която трябва да усвоим.
4. Изговаряйте добре гласните – катo жабата с мармалада.
Забелязали сте, че в българския често „затваряме“ гласните, казваме дУбре вместо дОбре, куфЪр вместо куфАр. Е, не го правете в гръцкия. При толкова думи, които са близки една до друга, е важно да изговаряме гласните напълно отворени. За да не изпаднете в неудобна ситуация, защото и това е възможно, например ако потъмните О-то в думичката „Ορίστε!“ (ОрИсте! – Заповядайте!), просто си спомнете вица за жабата, която искала да си направи хубава снимка. Попитала фотографа как да направи така, че устата й да изглежда по-малка на снимката, а той я посъветвал да каже „конфитЮр“. Да де, но тя забравила какво трябва да каже и в сюблимния момент казала „мАрмАлААААд“, така че излязла с още по-голяма уста. И така – за да говорим красив и правилен гръцки, гоним точно „мармаладения“ ефект.
5. Обърнете внимание на жестовете.
Гърците са хора с гореща кръв, емоционални и непринудени. Говорят високо, използват характерна интонация и… жестикулират. Очи, глава, ръце – всичко се включва, за да им помогне да изглеждат по-убедителни, категорични, обидени или ядосани. Така че е важно, изключително важно, да обръщате внимание на жестовете от първия момент, в който започнете да учите езика. Забележете кои са типично женски, кои – типично мъжки, научете се да разпознавате легендарната “мУндза“ (μούντζα) – обиден жест с отворена длан. И не на последно място – не кимайте по „български“. НЕ-то, отрицателното „не“ на гръцки се постига освен с думата „όχι“ (Охи) и чрез вдигане на веждите и главата право нагоре, понякога придружено от звучно „тцу“ – бъдете нащрек за него. Въобще – освободете емоциите и крайниците и… говорете по-силничко!
Източник: panellinika.bg