Наречен от народа ни „Малка Богородица”, защото на него се почита раждането на свято момиченце, предназначено да стане Божия майка – това е един от големите празници в годината. Християните обичат и дълбоко почитат този празничен ден.
На този ден храмов празник имат редица манастири в страната: Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и др. Празник има и манастирът край град Драма – Богородица Икосифиниса, познат на много от жителите на Гоцеделчевския регион.
8 септември се празнува предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат леко и да им помага Богородица в беда или тежка работа.
В нейно име се месят голяма пита, Богородичен хляб, който се разчупва и раздава на всички в семейството.
Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
В повечето райони между Голяма и Малка Богородица жените не тъкат, не шият (а някъде и не месят), за да са здрави децата им.
Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни, многогодишни цветя и храсти — божури, перуники, люляк. Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; обикновено покрай черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде в нейна чест колят и курбан – овен.
Обредността, свързана с Богородица винаги притежава известни езически елементи, поради функционалната връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки. Рожденият ден на Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон. Ритуалните практики се определят от идеята за този прелом: те целят осигуряване на плодородие, плодовитост и здраве чрез житната и животинска жертва. Така в народния календар под патронажа на Божията майка започва новият селскостопански цикъл.