С тържествена заря-проверка в Гоце Делчев почетоха 120 години от гибелта на българския герой, обрекъл живота си на свободата. В честването се включи президентът Румен Радев. Да почетат паметта на националния герой в града, носещ името му дойдоха също заместник министър – председателят по обществен ред и сигурност и министър на вътрешните работи Иван Демерджиев, министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, народният представител в 49-то Народно събрание Богдан Боцев, областният управител Стоян Христов, заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството – Николай Шушков, заместник-министърът на труда и социалната политика проф. Емил Мингов, заместник – министърът на културата доц. Пламен Славов, заместник-министърът на земеделието и горите Валентин Чамбов, Неврокопският митрополит Серафим, Областният мюфтия Осман Кутрев, генералният консул на Република България в Солун Антон Марков, кметът на община Сандански Атанас Стоянов, кметът на община Банско Иван Кадев, кметът на община Петрич Димитър Бръчков, кметът на община Симитли Апостол Апостолов, кметовете на общините Гърмен и Сатовча Фаим Иса и Арбен Мименов, командирът на 3-то бригадно командване полк. Митко Балтов, директорът на Областна дирекция на МВР Благоевград старши комисар Георги Кандев, командирът на щаба на Сухопътни войски бригаден генерал Пламен Йорданов.
Кметът на град Гоце Делчев Владимир Москов с признателност и с емоционално слово откри тържествената вечер: „120 години изминаха от онзи злокобен ден на 4 май 1903 година, когато в третия месец на тридесет и втората му година покосен от куршум край село Баница, пада убит човекът, борецът, апостолът Гоце Делчев, заел още приживе достойното си място отдясно на Васил Левски. И от този ден започва неговия път към безсмъртието
Организатор и идеолог на ВМОРО, сам чутовен войвода, още приживе Гоце Делчев е възпят с обич и признание от целия народ. Той извървя потайните пътеки на Пирин и Шар планина, преброди многократно села и паланки в Македония и Одринско, за да организира оставените под робство за предстоящата тежка и жестока битка с вековните душмани, за национално освобождение и единение с Отечеството.
В условията на жестока тирания, Гоце доразвива и издига на по-високо равнище идеологията и практиката на българския таен революционен комитет на Левски, внасяйки в тях новите елементи на своето време. Винаги и над всичко той поставя вярата си в човека, в своя многострадален народ. С реалните си дела в тази жестока борба срещу тираните, Гоце доказа, че притежава всички качества и добродетели на голям революционер и народен водач. Дори и пред лицето на смъртта, той остава верен на своята обич към народа и съхраняването на неговите сили.
Когато в ранното утро на 4 май му съобщават, че Баница е обградена от всички страни от многоброен аскер, първата мисъл на Гоце е да изведе незабавно четата си извън селото, за да го спаси от опожаряване. Своята всеотдайност към делото и другарите си, той потвърждава и с факта, че застава в челото на сражаващата се чета. И не се поколебава да жертва живота си, за да възтържествува след него победата на революцията. Него никъде, никой ни веднъж не предава, макар за главата му да са определени 500 и после 1000 лири.
Мисията му на апостол-революционер и несъкрушимата вяра му дават оня свеж и разчетлив ентусиазъм, онази свръхчовешка енергия, която поразява и която никога не го напуска. Велик патриот и революционер, Гоце обича с голямото си и чисто сърце всички народи. Неговата мисъл „Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите“ звучи и в наши дни като свят завет. Тя е изписана и тук, на неговия паметник, в сърцето на единствения град в България, който носи името му.
На своя народ, на поробените си братя и сестри, Гоце посвещава всеотдайно всичките дни и нощи на своя кратък, но забележителен живот. От родния Кукуш, през Вардар, Струма, Места и Егея, през горите на Пирин, Шар планина и Странджа, до героичната гибел, той живя и горя с единствената свята идея, превърната в негова кауза – Свободата!
Народът запленен от тази кауза, вярващ в неговите прости и ясни думи, го следва всеотдайно. И когато Гоце загива в неравната битка, същият този народ, го оплаква с кървави сълзи и изпява за него най-съкровените си песни! Затова, колкото повече времето ни отдалечава от деня на гибелта му, толкова по-силно и ярко греят неговото обаяние и героичния му пример.
Днес, 120 години след героичната му гибел, Гоце остава жив в сърцата ни. Името и делото му ще надживеят вековете, като символ на свободата в тази изстрадала част на Отечеството. Поклон и синовна признателност към безсмъртния пример и делото на Гоце Делчев! Дълбок поклон и Вечна слава!“
След това кметът Москов предостави думата на президента Румен Радев, който акцентира: „Днес всеки, който твърди, че е вложил делото на Гоце Делчев в темелите на държавността си, нека не изтъква броя на портретите и паметниците, а има силите и идеалите на Гоце Делчев. Нека неговото верую намери своето безкомпромисно място в обществения живот и ежедневието на гражданите на Балканите“ и добави – „И ако днешна Република Северна Македония претендира, че следва заветите на Гоце Делчев, защо не намира сили да впише в конституцията си неговите сънародници, за чиято свобода той жертва живота си?“ Тук словото му бе посрещнато с бурни аплодисменти от събралото се множество граждани и гости на централния градски площад.
В отбелязване на 120 годишнината от гибелта на Гоце Делчев участваха много граждани и млади хора, а специална тържественост за всички допринесе ритулът на военнослужещи от 3-ти механизиран батальон-Благоевград и военен духов оркестър от Център за подготовка на специалисти-Сливен с командващ заря проверката майор Николай Щурков.
Снимки: Надя Алуминова