Не можеш да почувстваш Корфу, ако искаш да съчетаеш плажа с екскурзия. Трябва да се лишиш от едното удоволствие. През май един от седемте Йонийски острова е за ценители на природните гледки. Нямаш време да се задълбочваш в митологията за поредното похождение на бог Посейдон, който отвлякъл дъщерята на речния бог на безименния остров, който нарекъл на нейно име – Керкира или Корфу. Нито да търсиш българската връзка – Евгениус Булгарис основоположник на модерната гръцка национална просвета, ренесансов философ, значим хуманист и православен деец на Европейското просвещение, роден в българско семейство от Корфу. Другото, което си прочел или чул е за прочутия летен дворец, Ахилион изграден от императрица Елизабет Баварска (Сиси). Или пък това, че бреговете на Корфу плискат вълните си три морета: на запад – Йонийско море, на север – Адриатическо море, на юг – Средиземно море. Това са само факти.
Да усетиш Корфу ти трябва време, сетива за невероятната красота наоколо и добра компания. Потъваш в аромата на цъфтящите бугенвилии и лимонови дървета, скиташ из двете венециански крепости и под високите балкони на сградите, почиваш си сред палми, храсти и цветя, на които така и не научаваш имената. Сред кипарисите на Палеокастрица и разбиващите се в скалите тюркоазени вълни се питаш дали пък така не е в Рая.
Ако очакванията ти за Гърция са шопинг, узо, бузуки и таверни, не си прави труда да изминаваш близо шестте часа път по магистралата до пристанището Игуменица и още два часа с ферибот до острова. Ще ги намериш и на Корфу, но не това е истинското лице на този гръцки остров с италиански дух. (Повече снимки – на страницата на Хроника във Фейсбук)
