DSCN5548-800x600

Той е от 2011 година в гр. Гоце Делчев. Започнал е бизнеса си с производство на мебели преди 26 години във Волос, Гърция, решил да го разшири и в България. Почти всяка седмица пътува в двете посоки. ВГоце Делчев има толкова работници, колкото и в родния си град. 50 годишният Василис Карагаянудис разкрива правилата за коректен бизнес, които не са по-различни в Гърция, в България или в Китай.

Защо избрахте България и по-специално Гоце Делчев за да развивате своя бизнес?

Най-вече защото е на възлово място между България и Гърция. Втората причина е, че основният пазар на нашата продукция е Гърция. Историята на нашия бизнес е в далечната 1988 г., като можете да си представите, че това са много и утвърдени контакти и клиенти в годините. И до днес те остават наши клиенти и партньори.

Колко работни места открихте в Гоце Делчев?

В този момент във фабриката в Гоце Делчев работят 24 души. Като проектирам наскоро да удвоим броя на работещите. Предстои да започнем и още едно производство, свързано с изработване металните конструкции на столовете.

Бихте ли инвестирали в повишаване на квалификацията на вече наети работници или предпочитате да наемете по-високо квалифициран персонал?

Когато започвахме нашата дейност в Гоце Делчев, в района нямаше квалифицирани работници. Тогава се наложи да инвестираме в тяхното обучение и сега продължаваме с тяхната квалификация.

Коя е причината за лошата слава на гръцките инвеститори в България?

Бих разделил идването на гръцкия бизнес в България на три условни периода. Първата вълна на гръцки инвеститори бяха хора с възможности и това те го доказаха. Много от тях и днес работят в България. Втората вълна бяха тези, които бяха фалирали в Гърция или такива, които не бяха успели. И естествено, неуспелият там, тук също не успя. Третата вълна е свързана с настоящия момент. Става дума за хора, които са се наложили в Гърция и разширяват бизнеса си, искат да го увеличат като производителност  в съседна страна и това е България.

Защо голяма част се отказаха от шивашкия бизнес?

Не е точно така, а просто много голяма част от шивашката индустрия се премести в азиатските страни. Но когато и там достигна кризата, както виждам, те се връщат отново тук. Спират големите поръчки от Азия. Сигурен съм, че отново този бизнес ще се развива в Европа и то съвсем скоро.

Във време на криза хората отделят ли пари за нови мебели?

Има много мнения по този въпрос. По принцип мебелите не са неща от първа необходимост.  Но в последните години има много семейства, които са се затворили повече в къщи, не излизат много навън и затова искат да подредят жилището си по уютно, да им е по-приятно да прекарват времето си удома. В последно време наблюдавам, че все повече хора държат на качеството. Купуват по малко като брой мебели, но изключително държат на качеството.  С други думи, изискванията на клиентите станаха много по-високи и това е за добро.

Каква е модата в мебелите през тази година? Цветове, материи, стил?

Ако говорим за източна Европа, тук се търсят по-малки мебели и в по-модерен и лек стил. В западна Европа е модата на по-тежките, класически мебели. Ние специално се занимаваме с модерен тип мебели. Цветовете и моделите се променят почти всеки сезон. Работим с дизайнери от Гърция и Италия. Днес на пазара са мебели в по-романтична гама, изоставихме студените цветове, поне това, което се отнася за меката мебел.

Собствениците на заведения пестят ли по отношение на мебели?

Логично е всяко заведение да подменя мебелите и интериора си. Разбира се това зависи от неговите приходи. Ако направя сравнение за това, което е в България и Гърция, няма кой знае каква разлика по отношение на обзавеждането на заведенията. Дори бих казал, че в България заведенията са много по-добре обзаведени. Ако сравня заведенията в градове в Гърция с големината на Гоце Делчев, няма да намериш толкова добре обзаведени заведения, каквито има тук. Може би само в туристическите места. И да допълня, че тук клиентите са по-взискателни. Това се отразява и на посещаемостта. Никой не би седнал в заведение със стари столове и овехтели мебели, вместо в съседното, което е обновено, различно, модерно.

Как бихте оценили конкуренцията в производството на мебели в България и на европейския пазар?

Това, че съществува криза е ясно. Много от предприятията не оцеляха, но за това не можем да обвиняваме бизнеса, а тези, които ни управляват. Много от предприятията бяха изградени върху нестабилна и нереална основа, само вид, без съдържание. Има обаче и нещо хубаво.  Бизнесът започва да поема въздух. До съвсем скоро никой не искаше и да мисли да влага пари за каквото и да е производство. Всички предпочитахме да отидем във Виетнам, в Китай, да внасяме, да търгуваме, но не и да произвеждаме. Променена е ситуацията, започва малко по малко развитие на малкия и средния бизнес и съвземане на хората от средната класа, което е добро за идващите поколения. С други думи, приземяваме се към реалността.

Как разделяте времето си между България и Гърция?

Нямам право на избор. Там съм, където трябва в определения момент, там където е нужно. Проблем в производството нито тук, в Гоце Делчев, нито във Волос нямам. Добре съм организирал системата на работа. Много внимателно съм подбрал ръководния състав и в двете фабрики.  Може би за това нямам проблеми от такова естество.

Бихте ли довели семейството си да живее в Гоце Делчев?

Семейството ми е било в Гоце Делчев. Познават града, но живеем  в къщата, в която съм отраснал и сега там растат децата ми. Имам три деца, двамата са студенти и единият е ученик в гимназията. Много е трудно на тази възраст човек да си премести децата.

Виждате ли някой от тримата да продължи бизнеса Ви?

Много труден въпрос. Не знам. Но каквото и да решат да правят, аз ги подкрепям. Най-големият ми син завършва икономика и работи при нас. От 15 годишен е минал през всички стадии на производството. Сега е в офиса.

Какво бихте искали да се промени в България и в Гърция, за да има развитие в нашите две държави?

Аз виждам, че в България има развитие. В епохата, в която живеем и в положението до което сме се докарали, и на България, и на Гърция, някой друг им казва какво да правят, как да си развиват икономиката. И е така, защото сме в ЕС и големите икономически решения идват от там. Ние трябва да следваме това, което ни нареждат. Това, което ние трябва да направим, е да защитим правото си да вземаме поне решенията, свързани с малкия и средния бизнес, поне те да не са продиктувани от външна намеса. Смятам, че нашите две държави трябва да се грижат с особено внимание за туристическата индустрия, което е най-голямото ни предимство и най-големия ни шанс. Така, че да използваме туризма като средство за икономическото си развитие. И да внимаваме да не загубим това „оръжие”, което притежаваме. Защото като идея ЕС е много добър, но като действителност проблемите са много и трябва да търсим верния път да ги решаваме.

Бихте ли разказали нещо за своя „китайски” опит?

Само хубави работи мога да кажа за Китай. Страна с много бързо развитие и много добро управление. Помните бума със строителството и недвижимите имоти. И там започнаха много чужденци и местни граждани да инвестират. Преживяхме подобно нещо, като в България, така и в Гърция. В Китай решиха въпроса много просто. Забраниха на китайците да имат второ жилище. Който иска втора къща, държавата го облага с 300 %.  Имат изключително добри икономически стимули за производителите и за износителите и затова са конкурентни техните стоки.

Защо се отказахте да внасяте от Китай?

Специално в бизнеса с мебели голяма роля играе обемът на стоката. Това означава големи разходи за транспорт, големи разходи за складове. Колкото и евтин и качествен да е един продукт, той се оскъпява докато стигне от Китай в Гърция, да речем и така става неконкурентен. А и мебелите не са продукт който предполага бърз оборот.  Големите търговци на мебели в Европа вече се насочиха към страните от източния блок. От тук купуват германци, французи, северните страни. Много сериозни търговски фирми идват в България и търсят добри продукти, произведени тук. Това трябва да използваме като производители. Сега е моментът да се изграждат такива производствени предприятия.

Но Вие произвеждате само за България и Гърция?

Работим и по тоя въпрос. Изпратили сме наши модели на много места, но за съжаление в България няма добра логистика. Ако направим сравнение с Румъния например, те са много, много напред. Там има прекрасна логистика.

 

By odb36

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *