Синагогата или хаврата – една от най-интересните сгради в град Гоце Делчев

Една от най-интересните сгради в гр. Гоце Делчев (Неврокоп) е бившата синагога. Неврокопчани я наричат също и Хàврата (от турски havra – синагога). Самата дума синагога е заемка в българския от езика на южните ни съседи – гърците. На гръцки синагогѝ (συναγωγή) ще рече място предназначено за срещи. И наистина. До преди няколко десетилетия синагогата е била мястото, където се е събирала местната еврейска общност.

Точната година, когато в Неврокоп се заселват евреи, не е известна. Най-вероятно това става в средата на XIX век. Време, в което градът е в зенита на славата си. В него цъфтят търговията и занаятчийството. Той е административен център на огромна като територия казà (околия), която обхваща цялото средно и горно течение на р. Места (включително Разлог), както и Доспатско.

Еврейската общност бързо и лесно навлиза и се приспособява към живота и традициите на Неврокоп. Тя се установява в тогавашния южен край на града – махалите Варош и Ески Варош. Днес това място е в идеалния център на града.

Години по-късно, когато българският народ се отърсва от вековното османско владичество, еврейската общност в Неврокоп достига до идеята за изграждането на синагога, в която да се събира за срещи и молитви. Тя се издига на ъгъла между ул. „Кавала“, ул. „Бяло море“ и площад „Митрополит Борис“. Историята на тази достолепна сграда започва през 1930 г., когато на 2 септември Градският общински съвет взема решение за отпускане на парцел за нейното построяване на Неврокопската израилтянска вероизповедна община.

Сградата е завършена през 1939 г. Тя е на два етажа, с интересен градеж от тухли, и форма съобразена с околното пространство. Разполага с голям балкон-галерия и малка сцена с отлична акустика. Нейният живот като синагога обаче е твърде кратък.

През 1948-1949 г. хиляди евреи от цял свят напускат родните си места, за да се отправят към Израел. Това е нова държава, създадена върху земите, обитавани от предците на израилтяните още от старозаветни времена.

Неврокопските евреи не правят изключение. По-възрастните граждани още помнят фамилните имена на повечето от тях – Барахаим, Битев, Гатеньо, Франко и т.н. И те поемат към Израел. Синагогата е обречена на запустение. Закупена е от единственото останало в Неврокоп семейство от еврейски произход – от фамилията Барух, и превърната в частен дом.

За жалост понастоящем постройката е в много лошо състояние. Нейният първи етаж е закрит от опасващите я магазинчета, сергии с тенти и ограда. На фасадата на втория пък са окачени няколко рекламни табла, които я загрозяват допълнително. Изронените тухли, падналата мазилка от стрехите под ръждясалия ламаринен купол, изпочупените прозорци и корозиралите решетки навяват тъжни спомени за някогашната величествена и красива сграда.