Васил Чакърдъков

Преди време бях чул, че само когато човек пее от сърце и душа, само тогава неговата енергия се синхронизира с космическата! Само тогава през него почват да текат онези висши емоции, които изпитваме в моменти на истинска радост и гордост, на любов и мъка, на тъга и щастие! Само тогава се чувства истински жив!

Снощи, смея да твърдя, че усетих една такава космическа енергия, но в огромно количество, само че не защото аз пях, а защото пяха майка ми Николина Чакърдъкова и сестра ми Мария Чакърдъкова, а енергията, която течеше през зала Арена София(Армеец) не беше като за двама човека, които пеят, а като за 12,000!

12,000 се радваха и плакаха, танцуваха неуморно и гледаха в екстаз!

Въздуха беше сякаш наелектризиран от емоции и изпълнен с енергия, която караше сърцата ни да бият в различни ритми, в зависимост от песните и танците, които бяха изпълнявани на сцената!

Имаше моменти, в които тръпнехме от очакване, такива в които почти спирахме да дишаме. Имаше моменти в които очите ни бяха пълни със сълзи, сълзи които не можехме да си обясним защо се появяват, сълзи от радост, сълзи от мъка, сълзи от щастие, сълзи от любов, сълзи които просто не спираха да текат, но се чувствахме добре, някак си пречистени. Разбира се най-много бяха моментите на радост и щастие, на вълнение, на засилено сърцебиене, моментите в които поне 4,000 от тези 12, изпълваха залата с танци, с нашите танци, българските народни хора!

Ако тези емоции и тази космическа енергия можеше да се уловят и съхранят в една голяма батерия, то тази батерия щеше да може да захрани цяла България с електричество за много време!

За жалост това няма как да стане, но съм убеден, че присъстващите в зала Арена ще сме заредени с тази енергия за много дълго време!

Мамо, сестричке, благодаря ви за това, което правите и за това, което ни давате! Благодаря и на Вашият страхотен ансамбъл, на оркестърът, на пригласящите ви певци и певици и на всички останали от екипа ви, които сътворихте това чудо!

Вие и Вашият екип сте истинско бижу и достойна визитна картичка за нашата държава!

“Аз разбирам света единствено са като поле за културно съревнование между народите” е казал нашият велик българин Гоце Делчев. Е, ако света наистина беше това, то несъмнено с вас ние щеше да сме винаги на първо място!

Поклон пред вас и вашето изкуство и нека Господ ви пази, за да може дълги години да продължавате да ни радвате и зареждате!

Коментирайте

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.