Лудостта на бедните е богатството на манипулаторите
След шизофренното събитие в събота в НДК, което едни квалифицират като цирк, а други като опит за покушение, не знам дали жителите на Гоце Делчев осъзнават какви късметлии сме. Не бих искала да си представя какво би било заседанието на местния ОбС, във връзка с референдума за джамия, ако то бе насрочено за тази седмица например. Притеснена съм от агресията по форумите и опасните действия в реалността, тясно свързани с политиката. И се ужасявам, когато чуя, че пушки ни трябват, че вече България не била същата. Ако емоцията премине до седмица – две, ще е добре. Иначе – нищо добро не ни чака. Идват избори, в които този коз много пъти е игран.
Внимателно следя изявленията на политици, експерти по сигурност, психолози, журналисти и прочие анализатори и се питам дали сме нормални хора. Изсипаха се факти и прогнози, без никой да посочи истинската причина. Хората полудяват, защото са бедни, хората полудяват, защото не виждат изход. Вече не само псуват, а почват и да стрелят. Видеото с Доган и младежа, който уж искал да го убие и агресията на делегатите депесари, което не спира да се върти из медиите, е като биберона за бебето, когато майка му я няма. Простете за сравнението! Винаги е по-добре да изричаме нещата с истинските им имена, вместо да се крием зад витиевати твърдения за етнос и религия, избълвани в ненормално етническо говорене, което нагнетява и противопоставя. Това е лудост, лудостта на бедните, която пък създава богатството на манипулаторите.