Измир е „най-модерния град в Турция“, твърдят неговите жители. Градът е един вид обратен модел на Ердоганова Турция – поне така представят нещата жителите на града, които се самоопределят като много по-модерни и отворени към света, отколкото останалите турци. Според една класация, публикувана във в. „Гардиан“, Измир е на второ място след Берлин по растящ пазар на недвижимите имоти. Във въпросната класация Измир изпреварва градове като Ванкувър, Хонконг, Мюнхен и Франкфурт, а причината е, че все повече турци решават да се преселят в Измир, защото смятат, че там се живее по-свободно.
Преди сто години космополитният град Смирна става турски – 100 000 са избити, още толкова са депортирани. Подобно на арменския геноцид, събитието и до днес е табу за турските учебници и за обществеността в Турция. Сто хиляди души, предимно гърци и арменци, са избити, други 100 хиляди са депортирани, а градът буквално е изгорен: през септември 1922-а година, в рамките на Гръцко-турската война, избухнала след края на Първата световна, турските войски окупират града на брега на Егейско море и слагат край на неговия гръцки суверенитет.
За кървавите събития отпреди 100 години разказва в книгата си „Смирна в пламъци“ историкът Луц Клевеман. От 1918-а година градът, който преди това е бил част от Османската империя, е под контрола на гърците. Но поражението им във войната между 1919-а и 1922-а година слага край на тяхното владичество над Смирна (Измир на турски). Същата година (1922) престава да съществува и самата Османска империя, крепила се дотогава в продължение на десетилетия от твърде противоречивите интереси на европейските велики сили и най-вече на Германия, която виждала в Турция свой важен съюзник, пише швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг“.
Клевеман описва много подробно космополитната атмосфера на проспериращия тогава търговски и пристанищен град, привличащ хора от цяла Европа и предлагащ такова обществено и социално многообразие, каквото по онова време не е имало в нито една от големите европейски метрополии.
Векове наред в Смирна мюсюлмани, християни и евреи живеели в мир и образували един вид „левантински синтез“, познат ни от други големи средиземноморски градове като Солун. Авторът описва Смирна като свободен и отворен към света град с благоденстващо и модерно общество, в което новодошлите от други страни и култури били приемани много добре.
Както в региона като цяло, и в Смирна подемът на национализма поражда напрежение и кървави конфликти. Когато след края на Първата световна война гърците предявяват претенции към някои владения на Османската империя в Мала Азия, това предизвиква тежки стълкновения и в Смирна. Военната контраофанзива под ръководството на Мустафа Кемал Ататюрк си поставя за цел насилствено да хомогенизира Смирна и да я направи част от модерната турска национална държава, възникнала от руините на Османската империя. Воден от тази цел, през 1922-а година Ататюрк опожарява Смирна. Подобно на геноцида над арменците от 1916-а година, който също се вписва в усилията за създаване на турска нация, събитията в Смирна отпреди 100 години продължават да са тема табу както в турските училища, така и в обществения дебат в страната.
Европейската политика обаче реагира най-прагматично на кървавите събития в Смирна: през лятото на 1923-а година в Лозана е определена новата граница между Гърция и Турция, а с цел недопускането на нови конфликти в бъдеще е договорена и масова размяна на населението, в резултат на която близо два милиона души губят родината си.
Епохата на национализма триумфира и в Югоизточна Европа. А заслугата на Клевеман е това, че с книгата си „Смирна в пламъци“ той припомня тези важни за по-нататъшния ход на 20-и век исторически събития – цели 100 години по-късно.