За Стоян Мълчанков, български учител и Неврокопски войвода на ВМОРО, много са писали. Важно е и той какво е написал. Един изключителен българин и с манлихерата, и с писалката.

Заточен за втори път на Родос, откъдето е фотографията в началото на 1911 г., пиши един безценен разказ за родното си село Скребатно, озаглавен: МАЛКО СЕЛО – ГОЛѣМЪ ПРИМѣРЪ

Село Скребатно, Неврокопско брои 150 български кѫщи, другитѣ сѫ помашки. Землището му е слабо, неплодородно, та почти всичкитѣ му жители – българи се занимаватъ съ дюлгерство и странствуватъ, но пъкъ затова сѫ доста ученолюбиви. За да не бѫдемъ голословни, ще дадемъ следната малка статистика за послѣдните 22 години. Съ I-класно образование сѫ излѣзли отъ Скребатно 6 души; съ II-класно образование 11; съ III-класно 8; съ IV-класно 5; съ V-класно 10; съ VI-класно 1; съ VII-класно 12. Всичко 53 отъ които 46 мѫже и 7 жени. И тъй с. Скребатно за 22 г. е дало 53 души отъ двата пола съ I-VII кл.образование, отъ които 15 ученици и ученички понастоящемъ слѣдватъ въ прогимназии и разни срѣдни учебни заведения въ Турция и България, 1 студентъ въ странство, 19 души учители и учителки (трима отъ учителите бидоха убити въ възстанието презъ 1903 год.), а останалите 18 души сѫ се прѣдали на разни занаяти и на бащиния си занаятъ – дюлгерството. За жалость мнозина отъ учителитѣ учителствувать въ България. Това село прѣди 10 години имаше кога I-класно, кога II-кл. училище, но откакто се нареди добрѣ III-класното училище въ Неврокопъ, селото има само основно училище съ повече отъ 100 дѣца. Училището нѣма никакви приходи: то се издържа отъ училищни такси и отъ черквата. Като се вземе прѣдъ видъ, че селото е малко и че никога никаква екзархийска помощь не е получавало за издръжка на училището си, струва ни се, може да се посочи за примѣръ на много села.

Колко ще да е била безгранична любовта и отговорността му пред поколенията, в условията на нечовешка каторга, със съзнанието, че може да не се върне, за да намери сили и да ни завещае българската история на родното си село. Да знаем, че утвърждаването на българската нация е в знанието, а манлихерата е била нужна за свободата, за да могат да бъдат достойни българи. Поклон, войводо!

By hronika

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *