
Съботна среща в село Балдево
Докато се разхождах в мразовития януарски предиобед, примамена от боцкащите лъчи на слънцето, едва не подминах къщата на Румен, с красива къщичка за птици на голямо дърво край терасата му. Загледах се, а до нея надничаше пъстра лампа направена от кратуна. Докато щраках с фотоапарата по съботните си находки, от терасата надникнаха стопанина и 10 годишната му дъщеря Борислава. Дружелюбни, като всички хора на село, двамата поканиха любопитната ни компанията да разгледаме двора, в който Румен е сътворил красиви макети, от които ти се стопля душата.
Заедно с къщичките за птици, във времето в което не е ангажиран със земеделските си дела, той твори и други красиви неща. В двора му се кипри макет на българска селска къща, мъничък кошер, люлка подпряна на стара бъчонка – „кърцалига“, както са я наричали на времето, малък кладенец и други любопитни експонати. Всичко е направено с подръчни материали, с много любов и фантазия.
Къщичката на Хензел и Гретел не успяхме да видим, изгорили я злосторници, но пък птичи къщички измайсторени от Румен събрат хвъркатите от района по дърветата на близкия комплекс „Боже име“. Борислава търпеливо слуша разговора ни с баща й и срамежливо признава, че и тя обича да рисува, дори да пише стихове. Спечелила награда в училищния конкурс в с. Огняново, където всеки ден я кара училищния автобус.
Такава беше съботната ми среща в близкото до Гоце Делчев село Балдево, с Румен и Борислава Темелкови. Непринудена, топла, човешка.