На тържествена церемония днес президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев връчи пагоните на военнослужещи, удостоени с висше офицерско звание. Държавният глава назначи полковник Станимир Христов на длъжността директор на Дирекция ,,Операции и подготовка“, а полковник Стоян Шопов зае длъжността командир на втора Тунджанска механизирана бригада в гр. Стара Загора”. Двамата бяха удостоени с висше офицерско звание ,,бригаден генерал“. 

Бригаден генерал Стоян Шопов е роден през 1970 г. в с. Тешово. Той е вторият генерал след ген. Богомил Янев от известното село в Южен Пирин, с който местните хора се гордеят.

През месец юни тази година в сайта https://armymedia.bg/archives/157382

бе публикувано интервю със Стоян Шопов, което публикуваме и тук.

Стоян Шопов е роден през 1970 г. в с. Тешово, Благоевградска област. Приет е в Техническия университет в София през 1988 г., но както е по тогавашните закони, трябвало е да отбие войнишката си служба, преди да поеме по студентския път. Като наборен войник още през следващата 1989 г. кандидатства във ВНВУ „Васил Левски”. Завършва го през 1994 г. и е първенец на випуска от специалността „Мотострелкови войски”. По разпределение започва офицерската си служба като командир на мотострелкови взвод в 28-и полк на 3-та мотострелкова дивизия – Благоевград. През 2003 г. кандидатства и е приет във Военната академия и я завършва четвърти по успех през 2005 г. Впоследствие заема различни длъжности в Командването на Сухопътните войски (КСВ). Участва в три мисии в Афганистан. През 2015 г. е приет във Военния колеж на Сухопътните войски на САЩ в Пенсилвания (равнозначно на генерал-щабна академия у нас) и след завършването му през 2016 г. е назначен за началник на сектор „Подготовка и сертифициране на формированията” в КСВ. От 1 февруари 2018 г. е началник на щаба на 2-ра Тунджанска механизирана бригада, което налага за 6-и път да сменя гарнизон и местоживеене. 

– Господин полковник, как направихте избора си да се посветите на офицерската професия?
– Питали са ме, след като съм видял трудностите и несгодите на военната служба като наборен войник, защо съм решил да стана офицер. Дядо ми, участник във Втората световна война, и баща ми са ми разказвали много за преживяванията си в армията. Говореха с обич и гордост за преодолените трудности. Така че те възпитаха у мен от малък любов към армията и Родината. Започнах наборната си служба В Шумен като механик-водач на танк Т-55 АМ2 и затвърдих своето виждане, че наистина военната професия е моето призвание. По-късно в НВУ учих с желание, усещах, че това е моята професия. Преминах през всички командни длъжности в курсантската йерархия. Навсякъде, където съм кандидатствал, конкуренцията е била голяма, но въпреки това съм се класирал от първия път. Това не е даром или случайно, а се дължи на разумно поставяне на целите ми, предварителното планиране и много добра подготовка за тяхното постигане. В резултат на тази методика осъзнатия и мотивиран избор, който съм правил, до момента не се е налагало да поставям под съмнение дали изборът ми да се посветя на военната професия е бил правилен.

– Двустепенното командно-щабно учение „Балкан–18”, ли беше първото голямо изпитание за вас като началник на щаба на 2-ра бригада?
– Още преди да приема длъжността, ми беше ясно, че 2018 и 2019 г. са изключително натоварени за 2-ра бригада. Да, първото ми изпитание като началник на щаба беше команднощабното учение (КЩУ) „Балкан–18”. С офицерите от щаба на бригадата извършихме много добра подготовка и получихме висока оценка от ръководството на учението. На „Балкан–18” реално видях способностите на щаба на бригадата при планиране и водене на операция. Заедно с командира на бригадата бригаден генерал Костадин Кузмов начертахме насоките за оптимизиране, за подобряване на дейността на щаба, което го показахме в следващото учение „Есен–18” като взаимодействие, като сглобеност на отделните елементи.

IMG_2008a– Какво бе най-характерното за наскоро завършилото компютърно подпомагано КЩУ на щаба на многонационалната дивизия „Югоизток” в Румъния?
– То бе част от съвместното многонационално учение SABER GUARDIAN 2019. По време на КЩУ аз изпълнявах длъжността командир на 2-ра механизирана бригада, а моят заместник подполковник Диян Димов беше в ролята на началник на щаба на бригадата. С двайсет военнослужещи бяхме сформирали щаб на бригада, а останалите четиринайсет изпълняваха задачи като командване и управление на нашите батальони. Характерно също беше, че към бригадата бяха придадени два чуждестранни батальона – един от Албания и един от Босна и Херцеговина. За тази цел в щаба на бригадата имахме и двама офицери за връзка, с които да координираме въпросите по планирането и воденето на боя с двата батальона. Учението ни даде възможност да оценим нашите способности в многонационална среда.

– Какви изводи си направихте от това учение?
– Учението бе един тест за бригадата. Представихме се добре. Изводът е, че може да изпълняваме задачи по мисия „Отбрана” в съюзен и коалиционен формат съвместно с нашите партньори и съюзници. Изпълнихме целите, които си поставихме, и постигнахме оперативна съвместимост, която ще ни помогне в по-нататъшната съвместна дейност с многонационалната дивизия. Добрата подготовка на офицерите, както езикова, така и оперативно-тактическа, спомогна за успешното интегриране на бригадата в многонационалната дивизия „Югоизток” като подчинено формирование.

– Какво предстои на 2-ра бригада до края на годината?
– Всички планирани учения до този момент бяха проведени успешно и пълноценно и сме уверени, че ще се представим по същия начин и през втората половина на годината. Предстоят КЩУ с 31-ви механизиран батальон през септември, тактико-специално учение с батальона за защита на силите през октомври–ноември, подготовка на рота от 38-и механизиран батальон за участие в мисията в Афганистан. Част от рота ХЕЛБРОК от 42-ри механизиран батальон ще участва в Гърция в сертификационно учение на Бойната група на Европейския съюз ХЕЛБРОК. Планирани са също над 10 тактически, тактико-специални и тактически учения с бойна стрелба на ротно ниво. Може образно да се каже, че горещото лято ще прерасне в жарка есен и знойна зима.

– На кои принципи сте останали верен през годините ви в армията?
– Още от военното училище си изградих няколко принципа, които се старая да спазвам в службата си. Държа много на равнопоставеността. Съдя по хората по техните действия, по тяхното поведение към момента, с други думи –  да не лежат на стари лаври. Срещал съм хора, които са ми представяни като отлични офицери, сержанти и войници, а са показвали незадоволителни резултати и обратното. Затова съм заявявал, че всеки един е като бял лист – със своето поведение, със своите действия, каквото напише на този лист, аз това чета. И ги оценявам не по това, какви са били, а как се представят в момента. Не обичам лицемерието, предпочитам откровено да се казват нещата. Защото това е начинът да се върви напред. Не се ли кажат проблемите, не се ли посочат, няма как да ги решим. Изключително важен е личният пример. Старал съм се през цялата си служба да давам личен пример. Това мотивира военнослужещите, дава им увереност и ги кара да мислят позитивно, да се чувстват равнопоставени, като виждат, че правилата са еднакви за всички. Толерирам и държа много на активността и на инициативата. Развитието в каквато и да е област става с инициатива, с активност, да не се задоволваме с постигнатите резултати и да използваме капацитета и способностите на хората за постигане на максимални резултати. Другото е да учим хората да мислят. Когато бях наборен войник, се казваше – не мисли, а действай! Аз казвам – не, на мен ми трябват мислещи, а не само действащи военнослужещи. Държа и на колективната работа, искам да чуя мненията на всички офицери от щаба, да се обсъжда, да се дебатира, да се обменят идеи.

– Как си почивате след напрегнатите дни във военната професия?
– Най-добре си почивам в с. Тешово. Там съм роден, там съм завършил основното си образование и там се чувствам най-добре. Имаме стара къща с чардак и нова вила. Излизам в планината, Бяло море е близо и ги редувам. Спортувам и поддържам форма. Но и в свободното си време държа много на самоподготовката, да не разчитам на наученото досега, защото живеем в динамично време и светът се развива и променя.

IMG_1959aЛейтенант Шопов е единственият рейнджър у нас
Често вместо да се каже за някой, че е военнослужещ, се употребява думата рейнджър. Само че… за да си такъв, трябва да си завършил може би най-тежкия в армията на САЩ ”Рейнджър курс” във форт „Бенинг“, Джорджия. За да имаш правото и честа да носиш на лявото си рамо баджа „Ranger”, е необходимо да си издържал успешно нечовешките физически изпитания, да си управлявал тактическо формирование в сложна и динамична обстановка, денем и нощем, в условия на безсъние, глад, умора и психическо напрежение. Това е направил лейтенат Николай Шопов – синът на началника на щаба на 2-ра механизирана бригада полковник Стоян Шопов. Преминал е суровите изпитания в продължение на три месеца, а спането е било само по два-три часа в денонощието. И в същото време е трябвало да се взимат решения и да се управляват тактически формирования в условия, близки до бойните. Показател за това е фактът, че от 450 обучавани (офицери и сержанти) с изпитанията са се справили само около 70, а от 7 чуждестранни офицери само той е преминал успешно курса, като оценките за него са впечатляващи.
Всъщност лейтенант Николай Шопов е единственият българин досега, успял да завърши ”Рейнджър курса”. Но това съвсем не е единственото постижение на младия българин. Докато полковник Шопов е на мисия в Афганистан през 2014 г., синът му Николай – курсант първа година в НВУ „Васил Левски”, кандидатства и е приет в престижната военна академия „Уест Пойнт” в САЩ, където учи упорито и печели различни отличия.
По време на обучението си лейтенант Шопов използва отпуските си през лятото за участие в курсове за парашутисти, за въздушен десант и други, които са характерни и необходими за служба в Специалните сили. През април се  завърна от САЩ и сега служи в 68-а бригада „Специални сили” като командир на взвод за специални бойни действия.
Полковник Стоян Шопов е горд и с по-големия си син – Георги, завършил с отличие Софийската математическа гимназия, бакалавърска степен и магистратура по компютърни науки в Софийския университет. По време на обучението на баща си в САЩ Георги  е изкарал два курса, свързани със специалността му, като участва в състезания по програмиране между повече от 10 колежа и университета от САЩ, където заема първо място и записва името си на почетната витрина с наградни плакети на колежа „Дикинсън” в Карлайл, Пенсилвания.
Така семейството и постигнатото до момента са в основата на увереността и оптимизма, с които полковник Стоян Шопов се справя със съвременните предизвикателства и несгоди на военната служба и изпълнява воинския си дълг.

Capture10На три мисии в Афганистан
Полковник Стоян Шопов е бил на три мисии в Афганистан. Първата е през 2009 г. като планиращ офицер в щаба на Международните сили за поддържане на сигурността (ISAF) в Кабул, Афганистан. „Тогава за първи път участвах в планирането в многонационален щаб, развърнат в зона на текуща операция. Разбрах цялата философия на операцията в Афганистан. Тя не е само бойна операция, направленията, в които се работи в тази държава, са няколко и са взаимно свързани и обуславящи се”, обяснява полковник Стоян Шопов.
Следващата му мисия е през 2011 г. като командир на екип за съветване и подпомагане на Афганистанската армия и връзката й с Многонационалните сили. През 2014 г. е в националния елемент на контингента като офицер по разузнаването и взаимодействието.
На всяка една от тези длъжности, обобщава полковник Шопов, съм придобивал много ценен опит както в командирска, така и в щабната дейност, във взаимодействието и сътрудничеството със съюзнически и коалиционни командири и щабове.

By hronika