Недостигът на квалифицирани работници спъва развитието на местния бизнес и води до влошено качество на услуги и стоки. Това е мнението на работодатели от региона на Гоце Делчев, включили се в проучване, проведено през февруари и март т.г.
Проучването е осъществено от Сдружение на предприемачите след идентифицирана нужда от квалифициран персонал за предприятията в регион Гоце Делчев, който включва четирите общини Гоце Делчев, Гърмен, Хаджидимово и Сатовча. Целта му е да се проучи необходимостта от квалифицирани работници, завършващи средно образование с техническа професия. Проучването изследва тази необходимост в дългосрочен план, който обхваща период от 5-7 години.
За целта на изследването бе използван въпросник, структуриран като таблица, в която да бъдат посочени съответните бройки нужен персонал срещу примерни технически професии и различни категории персонал.
Изследвано е мнението на предприемачи от производствени предприятия без значение от икономическия сектор, в който оперират или от големината на дейността им. Предварително са избрани фирми, имащи служители и работници от изброените в анкетата професии, но с тенденции за пенсионирането им или разширяване на производствената дейност.
Проучването е извършено сред 72 фирми от региона, от които 51% заявяват, че изпитват трудности в намирането на квалифицирани работници. Във фирмите, заявяващи недостиг на кадри за заети близо 6 000 работещи.
След анализ на анкетата стана ясно, че най-търсените професии са техници, инженери и оператори на машини. От дефицитните кадри с висше образование най-желани се оказват инженери-технолози, необходими предимно на шивашкия сектор с 38 посочени броя технолози.
Най-широката група квалифицирани кадри със средно образование, чиято липса измъчва бизнеса, е тази на техниците с 94-ма посочени нужни техници. От тях 22 са мехатроници. Това е нова за България професия и в частност за средните специални и висши училища. Тя съчетава обучение по механика, електроника, компютърни технологии, информатика. Мехатрониците са посочени от 8 различни бранша в местната икономика като обувната промишленост, различни видове производства и предоставяне на високоспециализирани услуги.
В групата на техниците са също електротехници (30 посочени), техници промишлена техника (25 броя), монтьори на различна техника (10), ветеринарни и строителни техници (общо 4), настройчик на радио техника (2) и един авто-електро техник.
Професиите, свързани с металообработване също са широко застъпени в анкетата от предприятия, опериращи в икономическите сектори строителство, хранително-вкусова промишленост и производство – пластмасови изделия, ципове, облекло. Такива са шлосер-монтьор и шлосер-електрозаварчик (по 8 посочени), стругар (7), фрезист (5 броя) и трима леяри.
Сред всички посочени като желани професии най-висок брой недостатъчни работници са от нискоквалифицираната професия оператор на машина. Почти всички участващи производства са заявили нужда от оператори, които достигат 250 броя необходими работници. От тях повече от половината – 153 броя, са заявени от шивашката промишленост, която е най-развития вид производство в региона на Гоце Делчев през последните години.
В групата на квалифицираните работници с необходим опит и задължителни предварителни знания са работниците, отговарящи за управлението на качеството с необходими 25 броя работещи предимно за производствените предприятия. Останалите професии от тази трупа са дърводелци (9 броя), отчетници (4 броя), мотокаристи, кроячи и монтажници.
От необходимите на бизнеса кадри са посочени и административни служители като касиер-счетоводители и отговорници човешки ресурси.
Мнението на някои работодатели, участващи в анкетата относно проблема с недостига на квалифицирани кадри.
Въпросите, на които работодателите са отговорили са следните:
1. Моля опишете проблемите, които срещате в търсенето на квалифицирани работници.
2. Как мотивирате квалифицирани кандидати да започнат работа при вас?
3. Как според вас би могъл да бъде решен проблемът с намирането на квалифициран персонал?
4. Предвиждате ли трайно решаване на тези нужди?
5. Какви политики на образование е адекватно да бъдат следвани?
6. Какво бихте посъветвали младите хора, които в момента си избират професия и не смятат да продължават обучението си след завършване на средно образование?
Иван Белянов, управител на Интерпред Партнер АД, производител на санитарни продукти с марка Зебра:
1. Липсват млади такива. Малко от тях се връщат в малките градове и има дефицит.
2. Бонуси. Преместихме търговския и маркетинг отдел в София, за да имаме избор.
3. Промяна на образователната система към посока по-тясна специализация на кадрите. Актуализиране на програмите, преподаване на по-нови и актуални умения на учащите се. Стига с тези Баба Илийца, Андрешко и Странждата.
4. Може би. Някъде напред във времето.
5. Тясна връзка между бизнеса и образованието. Отчитане на тенденциите в развитието на икономиката и адекватната реакция на МОН. Примерно сега най-търсени са инженери и програмисти, а нашето висше образование бълва най-много прависти и публична администрация.
6. Да се сдобият с конкретна професия. Примерно ел. техник, хлебар, механик, готвач и да добият елементарна икономическа грамотност.
Георги Коршумов, управител на Елинстал ООД с предмет на дейност производство и търговия с електроматериали.
1. Един от основните проблеми е липсата на квалифицирани работници ел-монтьори.
2. Основна мотивация е предоставянето на постоянна работа, доброто трудово възнаграждение, добрите условия за труд.
3. Проблемът с намирането на квалифициран персонал ще се реши като се организират специализирани паралелки за обучение на персонал в областта на електротехниката.
4. Не предвиждам трайно решаване на тези нужди докато не се организират профилирани паралелки.
5. Политиката е създаването на специализирана паралелка за подготовка и обучение на квалифициран персонал. Аз мисля, че такива кадри ще намерят трайно място във всички фирми, свързани с производството. Трябва да има вербална комуникация между бизнеса и учебните заведения.
6. Преди всичко всеки да опознае себе си и да открие личните си предпочитания, да разбере как и каква информация усвоява най-лесно, какво му се отдава да върши с удоволствие. Младите хора да се запознават с професиите и специалностите.
Стоян Вакареев, изпълнителен директор на Пиринпласт АД с предмет на дейност производство на пластмасови изделия за бита.
1. Кандидатите за работа не излизат добре подготвени от средните училища. Средните училища закриха наистина търсени специалности като стругари, фрезисти, шлосери и ел. монтьори; Липса на достатъчно добра координация с Бюрото по труда.
2. Политиката на фирмата във връзка с мотивацията на квалифицираните кандидати за работа се изразява в доброто заплащане, предлагане на възможности за допълнителни квалификации за развитие на съответното работно място, добра социална политика.
3. Проблемът с намирането на квалифициран персонал ще се реши когато образователната система и бизнесът разработят дългосрочна обща стратегия, изразяваща се в това училищата да предлагат специалности, които се търсят на трудовия пазар.
4. Тъй като е видно, че държавата няма целенасочена политика за решаването на тези нужди, според мен проблемът частично може да се реши като работодателя си разработи стратегия за така нареченото „отглеждане” на кадри.
5. Политиката на образованието трябва да бъде насочена към предлагане на професии, от които наистина бизнесът има нужда и най-вече придобиване на практически умения по съответните професии.
6. Бих им дал съвет да се поинтересуват предварително кои професии се търсят на трудовия пазар и да се квалифицират в тях, като по този начин ще си осигурят гарантирана работа.