За една своя среща разказва Мартин Бусаров на страницата си във Фейсбук и признава, че се е почувствал объркан. И споделя: „Този човек не искаше пари…искаше помощ …. И малко доброта…“ Една история, която може да Ви разплаче, да Ви обърка, да Ви накара да се почувствате гузни и да Ви накара да се замислите. ПРОЧЕТЕТЕ Я!
Преди малко, минавайки по една от улиците на Гоце Делчев, ме спря един човек и с плах глас ме попита дали мога да му услужа с 80 стотинки. Трябвали му за билет до селото му, защото си изгубил чантичката с парите и паспорта …
Разказа ми, че не се разбирал със шофьора на автобуса, който пътува до селото му, имали спор за имот, и не искал да му се моли да го вози без пари … Избрал мен, защото само аз от всички минаващи съм вървял с вдигната глава и съм се усмихвал на старите хора…
Аз го попитах дали иска да му взема някаква храна, дали не си е загубил и лекарствата …
Човекът кротко ми отговори, че иска да се прибере, щял да се нахрани вечерта, но искал да си види кравичката …
Извадих 5 лв. /това ми бяха всички дребни/ и му ги подадох.
Той видя, че само тази банкнота ми беше в джоба, и се стресна. Сложи си ръка на рамото ми и ми проговори с най- мекия и благ глас, все едно ми проговори Земята, каза “ама нали ти си имаш и за теб парички, не ми давай толкова, това са много пари, с толко карам 5 дни… не искам 5 дни да нямаш ти, защото си ми услужил на мен. “Взе парите, отиде да ги разбие на павильона в близост и ми върна 4. 20 лв.
Блокирах! Стоях на площада с 4. 20 лв., които са 4 щастливи дни на един истински човек…
Хора, в какво сме се превърнали!?!?!
Защо не можем да обичаме и да сме истински, а стоим с маски и сме лицемерни и алчни…
Дано Бог да го възнагради този истински човек с нещо хубаво!!!
Моята е ясна …“
