„По стъпките на св. ап. Павел в нашите земи“. Под това мото, вчера и днес, преминаха тържествата, посветени на св. апостол Павел. Домакин на честванията бе комплекс Therma Vitae в с. Огняново.
В първия ден, в зала „Канина“ на комплекса, се проведе кръгла маса с участието на именити български учени. Водещ бе Горан Благоев – богослов и журналист, познат на телевизионните зрители от предаванията „Вяра и общество“ и „История.BG“ по БНТ1. Той ръководеше с вещина дискусията и допълваше с интересни факти казаното от останалите.
В Библията четем, че когато апостол Павел проповядва в района на гр. Филипи, останал да презимува в селището Никопол. В своето послание до Тита (глава 3, стих 12) той пише: „Кога изпратя при тебе Артема или Тихика, побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших там да презимувам“. Дали библейският Никопол е Никополис ад Нестум, отново се запитаха участниците?
Доклади пред публиката, която изпълни залата, изнесоха:
доц. д-р Екатерина Дамянова – преподавател по Библейска археология и Библейска история в катедра Библеистика на Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски“;
проф. д-р Пламен Павлов – медиавист, преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и водещ на телевизионното предаване „Час по България“;
доц. д-р Веселина Вачкова – византолог, преподавател в катедра „Изкуствознание“, дисциплина Обща история, в СУ „Св. Климент Охридски“;
доц. д-р Маргарита Ваклинова – археолог, от Националния археологическия институт с музей към БАН;
доц. д-р Ралица Русева – изкуствовед, главен уредник на Музея за християнско изкуство, крипта храм-паметник „Св. Александър Невски“;
Николай Даутов – географ и краевед от гр. Гоце Делчев.
В началото доц. Дамянова постави акцент върху факта, че още в началото на разпространението на християнството Балканският п-в привлича вниманието на Апостолите и техните проповеди. Тя изнесе интересни факти свързани с 4-те пътувания на ап. Павел, описани в Библията. За това например, как той използва изградената тогава пътна система, как акцентира върху по-важните селища, където изгражда първите християнски общини.
Доц. М. Ваклинова също отбеляза селищните центрове, на които се опира ап. Павел. И насочи вниманието на публиката върху Филипи, който град осъществява връзката с вътрешността на материка. Място, откъдето християнството, чрез неговите проповедници, го разпространяват в Поместието и Родопите. И говори подробно за Никополис ад Нестум.
Доц. В. Вачкова акцентира върху апостолските църкви и „Павловото“ (на св. ап. Павел) християнство с българските земи. Тя подчерта, че нашите предци са единствените, които канят при себе си светите апостоли, делата на които са описани в Библията, в „Деяния на светите Апостоли“. Сведенията, които тя изнесе, за наследството на проповедите на ап. Павел по българското етническо землище, оставиха траен отпечатък в съзнанието на присъстващите.
Проф. Павлов представи темата от особен, много интересен поглед – връзката между древните българи (т.нар. прабългари) и християнството. Изложените от него факти, свързани с пребиваването на последните в района на Поместието и Западните Родопи, бяха допълнени от доц. Ваклинова и Н. Даутов. Последният говори за местните вярвания и легенди свързани с ап. Павел. Акцентира върху запазените обредни практики и останки в местната топонимия. И тяхната връзка със светеца.
Доц. Русева обърна внимание на присъстващите върху християнското наследство в гр. Неврокоп и Неврокопско. А акцент върху патриотичните теми в творчеството на зографската фамилия Минови, оставили ярки следи в църковната живопис в нашия край.
Участниците се останаха доволни от това, че се даде и възможност за директна връзка между местните хора и научната общност. Дискусията завърши с пожелания косвените данни за присъствието на св. ап. Павел в Неврокопско скоро да се потвърдят по археологически и документален път. Към темата на конференцията проявиха интерес кметът на Гоце Делчев Владимир Москов, кметът на с. Огняново Димитрия Гюрова, родените в Гоце Делчев д-р Илко Семеджиев и Иван Златинов, зам. кметовете Валери Сарандев и Саид Иброш, председателят на Общинския съвет в Гоце Делчев А. Гераксиев, общинският съветник Георги Мишев, местни общественици и интелектуалци – учители, музейни работници, краеведи, хора на изкуството и културата и др., a също и представители на бизнеса.
Днес тържествата продължиха със света литургия и освещаване от Негово Високопреосвещенство Неврокпският Митрополит Серафим на новопостроения параклис „Св. ап. Павел“, който се намира в двора на комплекс Therma Vitae”.
Десетки миряни от целия регион дойдоха на освещаването на параклиса в Огняново всъщност е и кулминацията на тържествата в чест на св. ап. Павел в навечерието на 1950 години от неговата мъченическа смърт.
Учените се обединиха около твърдението, че светия апостол е живял и проповядвал по тези земи, съдейки за това от различни артефакти и летописни сведения. „Свети апостол Павел е човекът, който прави Христовата вяра световно достояние, световна религия, защото той разбира, че Божието слово трябва да бъде за всички хора“, заяви проф. д-р Пламен Павлов по време на историческата кръгла маса в Огняново.
След официалната церемония по освещаване параклисът на името на св. ап. Павел отвори врати за всички вярващи и туристи в известния балнеоложки курорт. Храмът е изграден по идея и със средства на местния бизнесмен Иван Биларев и неговото семейство. Мястото за градежа на параклиса „Св. апостол Павел“ и основополагащия камък са осветени лично от Неврокопския Митрополит Серафим. Архитектурата на параклиса е възложена на арх. Стела Дулева, известна с проектите си за изграждане на различни християнски храмове в страната. Екстериорът на параклиса е дело на художника приложник от с. Копривлен Павел Коцалев. Той е автор на всички мозайки вън и вътре по пода. Изрисуването на основните икони на иконостаса също е дело на Коцалев. Самият иконостас и вратата са родени от ръцете на известния дърворезбар Атанас Киряков, също от Копривлен. Вратата е направена от масивен дъб, а иконостасът – от липа. Изписването на вътрешната част на параклиса е възложено на благоевградския зограф Борис Донев, чиито корени са от Огняново. Донев е известен с иконописта си и активно участва в реконструкцията на българския манастир в Света гора. Останалата част от градежа се извърши от строителна фирма IB Building.
Параклисът „Св. апостол Павел“ се намира в двора на бившия Профилактариум Огняново, днес хотел Therma Vitae. Мястото за построяване на храма именно в Огняново никак не е случайно. Според различни исторически и църковни сведения в миналото лично св. апостол Павел е бил по тези земи и е осветил минералните извори на Огняново, където днес, стотици години след делото на св. апостол Павел много хора идват тук, за да лекуват различни болежки. Основание за това учените откриват в послание на светия апостол до своя ученик Тит, който проповядва на о-в Крит и в Далмация. Свети апостол Павел го призовава: „постарай се да дойдеш при мене в Никопол, защото съм решил там да презимувам”. По поречието на река Места, в долината между Пирин и Родопите, се е издигал римският град Никополис ад Нестум. Делят го около 70 км от Филипи (недалеч от дн. Драма), където св. ап. Павел със сигурност е проповядвал християнството – според преданията там той покръства и първата европейка – света Лидия. Известно е и неговото послание до филипяните – жителите на този град. Някои учени предполагат, че древният римски град Никополис ад Нестум, разкрит при разкопки край Гоце Делчев, е всъщност същият Никопол, където апостолът е очаквал ученика си Тит. И досега по тези земи може да се чуе преданието, че минералните извори при Огняново са благословени лично от св. апостол Павел – по неговите молитви Бог ги е дарил с целебна сила. Осветените от св. ап. Павел води ги сравняват с елея, който Църквата освещава със специално тайнство за изцеряване на болни.
Минералният извор в Огняново, известен с името Мирото, който се е експлоатирал още в древността, е с температура на водата при различните извори в селото между 39 и 43 градуса. Физико-химичният й състав помага при лечението на над 100 вида заболявания, сред които болести на опорно-двигателната система, ендокринната, дихателната и храносмилателната системи, обмяна на веществата, нервни, гинекологични и сърдечно-съдови болести.