Българската православна църква почита днес паметта на Свети Антоний Велики. Светецът е роден около 251-ва година в египетско село близо до Йераклеопол, Среден Египет. Неговите родители били богати християни. Синът им получил добро образование, а възпитанието, което придобил в семейството си повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Когато бил на 18 години, неговите родители починали.

Антоний раздал своето имущество и се заселил недалеч от града, където живеел монашески под наставленията и ръководството на по-опитен от него монах. Според житиеписеца му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в пълно усамотение повече от 20 години в Египетската пустиня. Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. През 306 г. св. Антоний започнал да събира съподвижници, желаещи да се посветят на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и често навестявал учениците си в манастира, който сам основал.

Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен „тържество на християнството“. Св. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.

В народната традиция Антоновден се свърза с предпазване от болести. На този ден жените не трябва да предат, плетат, варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. На този ден те раздавали на близки и съседи за здраве специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, като една била оставяна на тавана „за белята, за лелята“, както е била наричана чумата. Антоновден е известен още и като Лелинден.

Днес празнуват всички, които носят името на светецаАнтон, Антония, Антоанета, Тони, Андон, Тончо, Донка. Името Антоний вероятно е латинска версия на гръцкото Антей, сина на Херкулес и означава „безценен“.  

Най-близкия до град Гоце Делчев храм, носещ името на Свети Антоний е в град Мелник.

Храмът „Свети Антоний Велики“ е мистична обител и изследователи твърдят, че е единствен по рода си в България. Построен е през XVIII в., през 1765 г. Според поверието, патронът на църквата свети Антоний е изцелител на душевноболни, които след преспиване в нея в нощта срещу храмовия празник оздравяват, а при по-тежките случаи остават и до 40 дни. Свидетелство за това е запазеният ствол с желязна верига за връзване на буйстващите. Мозъчни тумори се стопяват, глухонеми деца прочуват, психически разстройства и депресии намират тук своя лек.
Бесове, болести и страхове – това церят оковите във вълшебния храм. Ко­гото и да попитате от местните, ще ви разкаже, че ако преспиш само една нощ в църквата, се събуждаш нов човек. Може да се напише цяла история за това как вярващи богомолци излекували душите и телата си в кожното градче, което иначе се слави с лозята и червено­то си вино. За това говорят и многото подаръци за храма, които всеки оставя. Църквата е претрупана с икони, чер­ги, губери, одеяла. Художници дори са рисували картини и са оставяли тук своето изкуство. Служителите в обителта наричат всички тези хора пациенти. Защото са убедени, че всеки идва тук, за да бъде излекуван, а храмът е като болница, която дава помощ без клинични пътеки и лекар­ски хонорари.
Тук идват много хора, на които официалната медицина не е могла да помогне. Не всеки обаче има достъп до чудото на храма. През повечето време той стои заключен с тежък катинар. Клисарят отваря на всеки, който го по­моли.

Църквата „Свети Антоний“ е една от забележителностите на Мелник. Разположена е на 10 минути на североизток от центъра на пясъчния град. Обявена е за паметник на култу­рата с национално значение, като част от културно-исторически резерват „Мелник“. Цялата църква е изписана в цветя. Изключително це­нен, истинско про­изведение на изку­ството е иконостасът. А най-ценни са иконите на „Матер Божия“ и „Св. Богородица честнейшую херувим“ от XVIII век. Стенописите в църквата също са невероятни. Най-интересен е този на райската градина, зад кой­то наднича Богородица.
Изографисани са седем избелели образа на светии и само един – ярък и строг. Този на св. Антоний Велики.
Най-странното е, че св. Антоний не приема всеки. Опитали се да се приближат до иконата, но недостойни за божията милост буквално са от­блъснати назад. И са принудени да се откажат, защото знаят, че са много грешни.

Смята се, че иконостасът в църква­та е много специален. Преди почти 40 години, когато уж започва рестав­рацията на храма, изнасят оригиналните икони, за да не се съсипят. Оттогава те изчезват безследно. Свещенослужителите слагат нови, да не зеят дупки, но църквата сякаш не ги приема. Целият иконостас мистериозно избледнява. Само образът на св.Антоний е ярък и непокътнат. И това е едно от чудесата.
Една от големите мистерии е образът на Богородица, който се появил внезапно на стената на храма – точ­но зад фреската на райската градина. Две сестри от Пловдив идват да се лекуват в храма. Заспиват на рогоз­ки пред иконостаса, а същата нощ едната сънувала Божията майка. „Не се бой, ще се излекуваш“, обещала Дева Мария. На сутринта образът й бил отпечатан на стената – насред райската градина. Този стенопис има специална история. Половината от прозорците към райската градина са потънали в мрак. Обяснението на простосмъртните е логично – влизаш с черни мисли, преспиваш и излизаш пречистен.

Най-вярващите са убедени, че тук са събрани невероятни енергии. В центъра на храма е поставен уни­калният печат на Цариградската патриаршия. Твърди се, че двуглавият орел пръска силна енергия, а най-зареден е в сряда. Богомолците се кълнат, че като застанат вър­ху него, краката им изтръпват, а енергията сякаш потича през тях.
Кой знае къде се крие лечебната сила на храма? Много са опитите да бъде разкрита тайната. Но няма значение дали е в двуглавия орел, или в железните пранги, или във вълшеб­ния иконостас, или Окото на Хор. Важното е, че нещо от тях или всич­ко заедно цери хората.
Наистина случаите на изцеление са невероятни. Болни с тумори в мозъка, които буквално пищят от болки в главата, с психически отклонения, депресии, дори с разсейки от рак в окото. Страхове и бесове бягат надалеч. Глухонямо момче вече чува. Има свещен принцип, който всеки трябва да знае, когато се пристъпва в обителта. Никой не трябва да забравя най-важния библейски урок – доброто винаги побеждава! А когато човек не прави зло на другия, от това по-голямо добро няма.

By hronika

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *