Не без причина много родители в Неврокопско избират за децата си красивите имена Константин и Елена.
Св. Константин Велики (324–337 г.) е една от най-популярните личности сред канонизираните светци в историята на християнското Средновековие. В своите “Похвални слова” патриарх Евтимий го нарича “гордост на царете” и го сочи като образец за подражание на последните български царе от Второто българско царство.
Според преданието, майката на Константин – царица Елена, приела много по-рано Христовата вяра – го придружавала в това пътуване и успяла да открие по чуден начин кръста, на който е бил разпнат Нашият Господ Иисус Христос. В Иерусалим св. царица Елена построява със свои средства няколко храма – в самия град, във Витлеем и на Елеонската планина – и през 327 г. умира.
Св. император Константин царувал още десет години след смъртта на майка си и умрял през 337 г. в гр. Никомидия на 65 годишна възраст. Тялото му тържествено е пренесено в любимия му град – носещ неговото име – и положено в построения от него храм „Св. Апостоли”.
За равноапостолската им дейност, свързана с разпространението и защитата на християнството, св. царица Елена и св. Константин Велики са канонизирани от Църквата като светци-равноапостоли, покровители на християнството.
Днес празнува и село Делчево, което има и връх наречен Св. Костадин. 