Не се ПРИМИРИХ и ПОБЕДИХ! Така е написал в официалната си страница Крум Томчев Една битка, една революция, отнела ми 2 години. Казвал съм, не веднъж, на 21г. бях на крачка от смъртта. Когато диагнозата ми бе поставена, аз не се примирих, напук на нея аз живея. След 20 годишен труд, се качих на световната сцена и завоювах световната купа. Победих в световното състезание, като натурален културист. Тази победа беше, моята глътка въздух, моето доказателство, че въпреки диагнозата вървиш ли по пътя си, мечтите се сбъдват. И тогава понесох втория шамар. Състезавах се с испанският отбор, хора с които сбъднах мечтата си. В знак на уважение към тях, вдигнах испанското знаме, но по време на награждаването вдигнах и Българския флаг. Тази моя постъпка, нарани националната гордост на шефката на испанската федерация, а от там започнаха и проблемите ми. Освен, че бях дисквалифициран от отбора, не получих и документите за световната титла. Бях споделил това с вас. Това нарани и ядоса не само мен. Тази несправедливост нарани семейството ми, приятелите и всички любители на спорта. Тук трябва да благодаря за подкрепата ви в онзи момент. Някои от вас ми казаха, че всяко зло е за добро. Може би, сте били прави. Но аз, не се примирих с това, чувствах се длъжен да го направя. Събрах се. И започнах нова битка. Битка против системата. Битка, която водех заради всички нас. Някак си сме свикнали, поради една или друга причина да се примиряваме със случващото се. Та аз съм едно селско момче, какво ли мога да направи, щом всичко се случва на световно ниво. Но, не и този път. Намерих начина, костваше ми много. Време, средства, нерви. Струваше си. Две години по-късно получих документа. Дипломата вече е при мен. И това не е всичко. Преборих се и само заради несправедливото отношение, направих всичко възможно дипломата да ми се издаде, като Български състезател. Много хора ми казваха, не се ядосвай, това е само една хартия. Да хартия е, но тук не се борех за нея, борех се за вярата ми, за народа, за семейството ми. И България вече има своята световна титла по Натурален Културизъм. В документите, България вече притежава златната купа. И да, тя е само една хартия, която не променя моите знания, нито пък печеля нещо от нея. Но, защитих достойнството на българският спортист, на семейството ми, на народа ми.
Всичко в живота ни има две страни, точно като медала. Хубава и .. не толкова добра. Въпросът е с какво ще се примирим. Винаги има избор. Трудните моменти са в живота на всички ни.
Интересен е този земен живот, тъкмо си мислиш, че знаеш отговорите и хоп.. животът ни смени въпросите. Ала, тук сме за да се борим.
