Мехмет Змияров, по американски Мехмет Зиммер или просто Майк. Роден е в село Слащен, днес живее в градчето Bushkill Township, щата Пенсилвания. Дългата му петседмична ваканция в родината завърши. С много впечатления и след срещи със стари и нови приятели, той се връща в дома си, при съпругата си Инцафка и дъщеря си Тима. Почти готова е книгата, в която Мехмет разказва за своите перипетии и за това как е реализирал своята американска мечта.
„След шести клас не ни вървеше училището. През 1971 г. септември четири момчета – мен и Мустафа Карагьозов от Слащен, Джаит Кърджалиев от Хвостяне и Юсеин Поюков от Кочан. През септември 1971 г. ни изпратиха на курсове, да учим занаят – монтьори, стругари, заварчици във Враца. След два месеца ни изпратиха на практика в София. Живеехме на квартира в къща в кв. Овча купел при много добра хазайка. Виждахме чужденците из София и разликата между нас и тях. Нещо не ни вървеше. Отидохме си за Нова година по домовете за ваканция и почнахме да обсъждаме една идея, как да избягаме от България, не ни се виждаше трудно, нали живеехме на границата. Четиримата се заклехме, че никой друг няма да знае за плановете ни. Избягахме на 24 юли 1972 г. край Слащен, при Пробитата скала на река Места. Пълзяхме под ракетите на граничарите, но успяхме да стигнем до гръцкото село Ахладиа (Крушево). Предадохме се на гръцките гранични власти. От там ни изпратиха в Драма, след това в Кавала, а след това в Солун ни дадоха временни двугодишни паспорти. В най-големия емигрантски лагер Лаврион ние с Джаит казахме, че искаме да заминем за Америка, останалите от групата решиха да се върнат, изпратиха ги обратно в България със зрителите на ЦСКА, които бяха дошли да гледат мач, не помня с кой гръцки отбор.
Бях на 17 години, Джаит беше на 19 години. Наш „приемен баща“ стана мистър Лий Ендрюс, израснахме с неговите деца. Едновременно ходех на уроци по английски, на училище за автомеханик, но после завърших и курсове за готвач. Заминах за Флорида – там продавах пици и слънцезащитни продукти на плажа. Запознах се с първата ми жена, тя е американка, майка е на синовете ми Расим – 27 г. и Райън – 25 г. Големият е офицер от военно-въздушния флот, там работи и снаха ми, малкият токущо завърши университет.
Когато си дойдох през 1993 г. се запознах с втората ми жена Инсафка от с. Вълкосел, година по-късно се разведох с американката, с която и до днес сме добри приятели, и се ожених за майката на дъщеря ми Тима, която вече е 20 години. Имам италиански ресторант и давам под наем коли и кемпери. Това е моят бизнес и живеем добре. Създадохме една емигрантска организация на българите в Пенсилвания Bulgarian American Social Club, в която членуват 140 фамилии, имаме случай, в който за един час събрахме 2400 долара и ги изпратихме на майка с болно дете в Сатовча. Председател съм на тази организация, но в последно време все по-трудно се събираме.
За първи път си дойдох през 1981 г. Винаги ми е хубаво, когато се връщам в България, всичко се променя към по-добро, но много ме дразни хигиената и боклука, особено тоалетните по селата в моя край.“

 Майк (вторият от ляво) с Джаит (първият от ляво) и приятели от Гоце Делчев

DSCN0609

 

 

 

S NIKOLINA I DZAIT

 

 

Майк и Джаит с любимата си певица Николина Чакърдъкова

By hronika

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *