„Вървяхме цяла нощ. Студено е, но поне е сухо, замръзнало е, та се ходи. Товарът ни тежи, както всякога впрочем, по-дълго не можем да почиваме на едно място поради студа, почиваме по-често, та по-малко. Наближава да се съмне, но и ние наближаваме с. Кара Кьой. Призори сме в селото. То е чисто българско, няма турци, няма и войска. Всички почти са заклети и да ни види някой, няма опастност от издайничество. Завеждат ни в една къща, определена за квартируване. Научаваме, че освен Делчев с четата си, пристигнали са и Неврокопската, Мелнишката и Серската чета, разквартирувани по разни къщи. Мене и Дядо Илия заведоха в къщата, гдето е Гоце. Заварихме го да седи в ъгъла на огнището и да подхвърля една бомба между ръцете си като топка. Не бях го видял в комитски каяфет. Много му приличаше. В София ходеше с един къс, почти лъснал от износване жакет, с кривната полусмачкана мека шапка, като че купени от бит-пазар. Тук в сива куртка, сиви панталони, завити в калцуни, Гоце беше войвода на войводите. Разцелувахме се. Така заварихме и Пею Яворов, младия поет, с когото преди година и нещо се запознахме в кафене „Македония“ София. Тогаз редактираше вестник „Дело“ и бе облечен с бон-жур и мека шапка. Сега носеше шаячена куртка и шаячени панталони като всички четници, а на главата си бе сложил една черна капа с формата на фес. Видя ми се по-черен, отколкото го знаех, а с тази оригинална капа приличаше на персиец. Тук бяха Димитър Гущанов, нелегален член на Серския окръжен комитет, Яне Сандански, мелнишки войвода, Атанас Тешовалията и Иван Даскала, иженарицаемият Копаран-чауш. Тука е моя съселянин Георги Радев, серски войвода, Стоян Филипов, секретар на Атанас Тешовалията, и пр. все познати другари…“

Из книгата на Георги Баждаров. Моите спомени. София, 1929.

На снимката: Kъща в Каракьой, днес Κατάφυτο

By hronika

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *