Въвеждането на вероучение в училищата не е обикновена реформа. Това е спешна помощ за поколенията. Даже е доста късно. Особено за общество, което е свело Рождество до мола и Възкресение до тавата с агнешко.
30 и повече години, видяхме, бяха необходими, за да бъде унищожена ценностната система на голяма част от българите, съответно и на младите хора. Обществото ни бере плодовете всеки ден и се чуди защо така, докога така… Десетилетия и смяна на поколенията ще са нужни ценностите да си дойдат по местата. Затова е важно сегашните деца да растат с Моралния код на Вярата. Без фанатизъм, без залитания. Изказвания от рода на това, че „училището не е църква“ показват само невежество. Или грантово мислене. Църквата е нещо много по- различно от Вярата, която е вътре в човека. Тя не е сграда, свещи, икони…Нагледали сме се на такива, които палят най-големите свещи и се кръстят пред камери…Вярата е това, което мислиш и правиш, отношението ти към другите, съм себе си, към народа ти, към страната ти. Тя е компас дали си на верния път и се възпитава отрано. Ако родителите са невежи, училището трябва да поеме тази отговорност.
„И призови ме в ден на напаст. И аз ще те избавя. И ти ще ме прославиш!
Псалм 50:16