Младият лекар, който превръща секундите в шанс за живот – това е д-р Елена Пашкулева.
Някои награди носят признание, а други разказват история. История за труд, отдаденост и безсънни дежурства. За мигове, в които всяка секунда е решаваща. За млади лекари, които избират най-трудния път.
Такова признание получи д-р Елена Пашкулева – специализант по вътрешни болести в Клиника „Вътрешни болести“ на Военномедицинска академия (ВМА), която бе отличена от Националния съвет по качество и сигурност на спешната медицинска помощ „Проф. д-р Милан Миланов“ в категорията „Спешен млад медик, проявил висок професионализъм при спасяване на пациенти в животозастрашаващи състояния“.
Зад тази награда стои впечатляващ път. През 2020 година д-р Пашкулева завършва медицина с пълно отличие и най-високото признание – „Златен Хипократ“. Година по-късно прекрачва прага на ВМА – първо като доброволец по време на една от най-тежките COVID-вълни, а след това и като специализант в едно от най-натоварените и отговорни звена на болницата. Там, където решенията се вземат за секунди, а опитът се трупа с всяка спасена човешка съдба.
Много е интересна работата в спешното отделение. Срещаме изключително разнообразни случаи и всеки ден научавам нещо ново. Натрупах огромен практически и теоретичен опит, а ориентацията ми в критични ситуации става все по-бърза, споделя младият лекар и допълва:
Това признание е чест не само за мен, но и за всички колеги, с които ежедневно се борим за живота и здравето на нашите пациенти. Работата в спешната медицина изисква отдаденост, бързи решения и силен дух. Като част от екипа на ВМА ежедневно се уча колко важни са правилната координация, бързата мисъл и работата в екип.
През следващата година й предстои изпит за придобиване на специалност, а мечтите й не спират дотук. Интересува се от ревматология и планира да продължи развитието си и в тази област. Но едно е сигурно – иска бъдещето й да остане свързано с Военномедицинска академия. Защото ВМА не е просто място за работа. Това е школа, която изгражда характери, възпитава отговорност и дава възможност на най-добрите млади лекари да разгърнат своя потенциал.
Но може би най-точно самата Елена описва пътя, по който върви: „Мисля, че съм добър човек. Искам да стана и добър лекар.“ Понякога именно в тези няколко думи се крие истинската формула на призванието.