Тази година се навършват 121 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание в България. Традиционно жителите на Гоце Делчев ще почетат историческото събитие със събор в село Попови ливади.
Въстанието е организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), като целта му е била освобождение на все още поробените територии в Македония и Одринско, останали в рамките на Османската империя. То избухва на 2 август 1903 година в Македония и на 19 август 1903 година в Одринско. Въстанието отбелязва връхната си точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийските българи. По данни на ВМОРО, заради потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите региони на Османската империя бягат в България. Въстанието носи имената на двата църковни празника, на които избухват двата основни бунта. В Битолския вилает то избухва на 2 август – Илинден, а в Одринския – на 19 август, когато е било Преображение Господне по стар стил. Понякога към тях се добавя и самостоятелно име за бунта в Сярско, започнал на 27 септември – Кръстовденско въстание.
Според решенията на Берлинския конгрес (1878) Македония и Одринско остават в европейските владения на Османската империя. Българите започват своята борба срещу несправедливия Берлинския договор още през есента на 1878 г. с Кресненско-Разложкото въстание. Първоначално тя е неорганизирана, стихийна, без единен център и ръководство. С възникването на революционни групи, кръжоци и дружества постепенно назряват и условията за преодоляване на стихийността в освободителните борби в Македония и Одринска Тракия. На 23 октомври 1893 г. Даме Груев и петима негови другари се събират в Солун и създават комитет, който има за цел да противодейства на сръбската и гръцката пропаганда в Македония и Одринско и да се бори за свободата на българите. Създателите и ръководителите на Вътрешната македоно-одринска организация (ВМОРО) отчитат опита, добит през Възраждането, и възприемат от организационните принципи на Вътрешната революционна организация (ВРО), създадена и ръководена от Васил Левски.
През януари 1903 г. част от членовете на ЦК на ВМОРО свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 2 август (Илинден). Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Следователно се възприема идеята за перманентна революция. Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия).
В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности – българи, власи и гъркомани. Никой не посяга срещу мирното турско население. „Доблестно въстание срещу цяла империя“ – възхищава се един австро-унгарски дипломат. Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно с решенията на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан конгрес в местността Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. На 18 август бойните действия започват. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград.