„Около петдесет години след смъртта на св. великомъченик Теодор Тирон, Юлиан Отстъпник, царувал във Византия. Той мразел християните и се стараел да им прави всевъзможни пакости. Знаейки, че през първата седмица от светата Четиридесетница те пазят строг пост, той за да ги подиграе, заповядал на цариградския управител да поръси с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на пазара. Заповедта му била изпълнена. Но св. великомъченик Теодор се явил на архиепископа във видение и му казал: „Забрани на всички християни да купуват каквото и да е от пазара, понеже нещата за ядене са поръсени с кръв от идолски жертви! Поръчай на тия, които нямат храна у дома си да си правят коливо”, т.е. да си варят пшеница с мед.
Учуденият архиепископ го запитал, кой е той, че така се грижи за християните. – „Аз съм мъченикът Христов Теодор Тирон – отговорил светецът – и съм пратен от Бога в помощ на християните”. След тия думи великомъченикът станал невидим.
Архиепископът изпълнил заповяданото и цяла седмица християните се хранели с коливо. Юлиан видял, че мярката не сполучила и заповядал отново да продават храните както преди. Църквата, поради голяма благодарност към св. Теодор, запазила и досега обичая – съботата на първата седмица от Великия пост да се нарича Тодорова събота и чрез коливо да се почита паметта на светия великомъченик.”
Из „Житията на светиите“