„Когато Тина Търнър напуска първия си съпруг Айк, който е и неин шеф, похитител и брутален насилник, тя се измъква от хотелската им стая в Далас с една единствена мисъл в ума си:
„Изходът е през вратата.“
В продължение на шестнадесет години мъжът ѝ я пребива.
След поредния побой Тина Търнър измива кръвта от лицето си, увива с наметало окървавените си дрехи, скрива очите си с чифт слънчеви очила и увива с шал главата си, защото отокът е бил толкова лош, че не е могла да си сложи перука.
Тя бяга от хотела, скрива се зад кофите за боклук и след това изтичва до Рамада Инн, където моли за стая.
Оттам тя бяга през среднощната магистрала, където камиони профучават покрай нея, но никой не спира. В джоба си има само 36 цента, кредитна и карта за отстъпка за бензиностанции Mobil. Напускайки хотела, тя не притежава нищо друго.
Когато подава молба за развод, тя отправя необичайна молба. Не иска нищо: нито правата върху песните, нито колите, нито къщите, нито парите. Всичко, което иска е, сценичното име, което бившият и съпруг Айк ѝ дава – Тина, и фамилното му име – Търнър. Това е името, с което светът я познава и запазването му е единственият ѝ шанс да спаси кариерата си.
„Вземи всичко, което съм направила през последните шестнадесет години“, казва му тя.
„Аз ще взема бъдещето си.“
Нещата са могли да се развият по много начини след това. Могла е да продължава да чисти къщите на свои приятели, за да оцелее, могла е да продължава да се храни с купони за бедни. Могла е да работи в неизвестност десетилетия, може би правейки записи за малки лейбъли, които да бъдат оценени от ценителите на винил в Портланд. Могла е да остане във Вегас, където отива за първи път след развода, за да се събере, работейки като шлагерна певица. И, разбира се, като се има предвид това, през което е преминала, тя е могла да не успее.
Вместо това, Тина Търнър става най-голямата световна рок звезда на 80-те години.
Чернокожата жена на средна възраст става рок звезда на 42…
Седнала на върха на 80-те, сякаш това е нейният трон.
Тя успява да постигне това заради невероятните качества, които притежава (това е жената, чийто лейбъл ѝ дава две седмици, за да запише соловия си пробив.
Частната танцьорка става пет пъти платинена – тя решава да говори публично за брака си изпълнен с насилие и да изгради собствената си идентичност, като по този начин да даде надежда и кураж на безброй жени.
Тя практикува будизма
Сока Гаккай Ничирен, на който приписва оцеляването си. Нещо, което е неприсъщо за чернокожо момиче от Тенеси. Тя остава благочестива и духовно смирена до края. Никога не обвинява или не напада бившия си съпруг.
Вторият брак на Тина, е с Ервин Бах, немски музикален директор, 16 години по-млад от нея.
За него тя каза: „Ервин, който сам по себе си е природна сила, никога не е бил ни най-малко уплашен от моята кариера, моите таланти или моята слава.“
През 2016 г., след редица здравословни проблеми, бъбреците на Тина започват да отказват. По това време тя вече се е отказала от американското си гражданство (“Любовта ми и славата ми са извън Америка”, казва в едно интервю) и е швейцарска гражданка. Започнала да се подготвя за асистирано самоубийство (евтаназията е разрешена в Швейцария), когато съпругът ѝ се намесва. Тина казва:
„Той не искаше друга жена или друг живот“.
Той ѝ дарява един от бъбреците си, купувайки ѝ остатъка от времето ѝ на тази земя и може би затваряйки цикъл, който я отвежда от мъж, който я е наранявал почти до смърт, до мъж, който е готов да си причини нараняване, за да я спаси от смъртта.
Родена в семейство на земеделци, като Анна Мей Бълок през 1939 г., тя умира като Тина Търнър във великолепно швейцарско имение: кралицата на рокендрола; бурята на сцената със свиреп, като дива котка глас; жената с настръхващи кожата сила и способности; гласът за вековете; оцелялата след ужасно малтретиране и защитничката на други в подобни ситуации; писател и актриса; ревностен будист; съпруга и майка; човешко същество с рядък талант и постоянство, което чрез извънземната си енергия и блясък се превърна в легенда.“
От Занимателни и интересни Факти и… отвсякъде по нещо

By hronika

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *