Пещерите винаги са най-популярната атракция в даден район, тъй като кой не обича да посещава пещери и да се скита сред осветени сталактити-сталагмити и малки водни басейни, образувани от безброй капки вода, които са капели непрекъснато от векове? Съвсем близо до българо-гръцката граница се намира пещера с подводна река, като лятото е най-подходящ сезон за посещение. След като сте минали през граничния пункт Илинден – Ексохи, преди да навлезете в Драмското поле в дясно има указателни табели
Пещерата при изворите Ангити (Маарас) е заобиколена от планините Фалакро, Меникио, Пангео и Символос. Намира се на 500м. от селището Ангитис, община Просочани. Досега се смята за най-голямата речна пещера в Гърция, с дължина около 15 километра, от които приблизително 12,5 километра са картирани.
Пещерата Ангитис заема първо място на планетата, тъй като има един от най-големите и важни карстови извори и е включена в списъка на най-важните източници на планетата Земя. Оценката е извършена в рамките на програмата MIKAS (Most Important Karst Aquifer’s Springs) на Международния съюз на хидрогеолозите и с участието на ЮНЕСКО.
В геологията терминът карстов извор се отнася до източника на вода (изтичане на подпочвена вода), който е част от карстова хидрологична система, тоест геоложката система, образувана от разтварянето на скали, като варовик, доломит и гипс и се характеризира с понори, пещери и подземия.
Проучването на пещерата започва през 1952 г. след посещение на ESE и двойката Петрохилос, които спират до сифона на входа. През 1978 г. французинът Р. Паскал със спелеоложката асоциация ERIS пресича входния сифон 1, дълъг 70 метра, за да започне откриването на внушителния подземен пещерен канал. От тогава започва систематичното изследване на подземната река от спелеологичен екип, ръководен от Паскал Рейле, на подземната река, очарова и провокира въображението им. При почти всяко посещение и когато условията позволяват, французите се гмуркат в по-дълбоките сифони, откривайки нови неизследвани участъци и удължавайки дължината на подземния пещерен канал. През 1981 г. сифон 2 е открит с динамит на 480 м и тъй като тогава с тях е бил гръкът Никос Йоанидис, сифонът получава неговото име.
Те посещават многократно Ангитис (1978, 1980, 1981, 1982, 1983, 1992, 1995, 1997, 2000, 2003, 2005, 2008, 2010), понорите на Охирос и пропастта Христос.
На 1150 м от входа се намира внушителната зала Акропол, дълга 90 м, широка 60 м и висока 40 м, може би най-голямата в Гърция. Има 15-20 метрови сталактити и огромни каменопади. Там са открити и големи количества гуано и като се има предвид, че прилепите трудно са минали през сифоните преди, не се изключва възможността да е имало и стар вход.
Също така по цялото дъно на пещерата са натрупани огромни количества пясък с дебелина над 5 метра поради язовир, който съществува на изхода на извора и който не позволява пещерата да се изпразни от наноси. След като дигата била скъсана, реката започна да изхвърля натрупаните наноси и нивото на пода спада. Разкрити са сталактити, които са били потопени, и пещерният канал е разширен. В туристическия участък пясъкът е паднал 2 метра, като същевременно е помогнал за по-лесен достъп до сифоните.
В пещерата са намерени и останки от обитаване, датиращи от 4-то хилядолетие (края на неолитния период) и очевидно посещенията в пещерата са продължили и в по-късни времена, но винаги са били случайни и кратки.