Рядко се случва в днешно време светли имена на българската литература и култура да получат ново признание и почит. По предложение на кмета на гр. Гоце Делчев Владимир Москов, кмет на гр. Гоце Делчев, Общинският съвет реши четири нови улици в града да носят имената на Стоян Шехинов – първи председател на народното читалище “Зора“ (от 1908 г. е с името “Просвета“) и писателките Леда Милева, Дора Габе и Мерсия Макдермот.
Това са добре познати имена за България, а в Гоце Делчев имаме приемственост в това отношение, казва Владимир Москов. Стоян Шехинов пък е известен местен патриот, дълбоко свързан с традициите на града, добавя той. А това обяснява защо и комисиите, и членовете на Общинския съвет гласуваха единодушно за имената на улиците.
Според кмета, днес Мерсия Макдермот е пренебрегната от политическата система в България, а тя е голям историк и писател и е допринесла като никой друг за авторитета на България в световен мащаб, дала е най-силните доказателства за българската кауза в Македония, събирала ги е с години в архивите у нас, в Гърция, в Турция, в Европа и нашата държава й дължи огромно уважение. Когато ние българите, говорим за фактите в историята е едно – ами, те защитават сами себе си, казват някои, но когато една англичанка говори за историята на българите така, както го прави Мерсия, нещата стават безспорни.
Владимир Москов не е забравил за срещата си в Мерсия Макдермот в град Гоце Делчев. По повод на годишнина на националния ни герой е дала впечатляващо интервю за местното радио. Да не говорим, че книгите й за Васил Левски, Гоце, за Яне Сандански, за “Ален мак самотен” за Димитър Благоев, са истински пантеон на българските герои, какъвто не са създали дори българските историци. Владимир Москов е общувал с Макдермот по телефона дълги години и си пази картичките, които тя му е изпращала за Нова година – с макове…
Биографиите и творчеството на Леда Милева и Дора Габе са добре познати на всеки средно образован българин.
Интерес към по-младите хора в град Гоце Делчев би представлявал животът и дейността на Стоян Шехинов. Той е роден през 1795 г. във Воденско. Прогонен от властите, той се заселва се в Неврокоп. С изключителната си честност и трудолюбие, бързо спечелва доверието и уважението на гражданите. Замогва се и става собственик на хан. През 1853 година е избран за надзирател и касиер на строежа на новото градско училище. Шехинов активно участва в борбите за църковно-национална независимост на българите в Неврокопско и е един от местните лидери на движението. Дълги години е неизменен член на Неврокопската българска община и местното училищно настоятелство. През 1862 година предоставя дома си за нуждите на първото българско училище в Неврокоп. Той е един от основателите и пръв председател на създаденото през 1865 година неврокопско читалище „Зора“, което подпомага финансово. Закупува книги и учебни пособия за училището и читалищната библиотека. През декември 1869 година участва в Народния събор в Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия. Заради дейността си е преследван от гръцкото духовенство и многократно е арестуван от османските власти и разкарван из затворите в Неврокоп, Сяр и Драма.Стоян Шехинов умира в Неврокоп през есента на 1885 г.