Репортаж на Алексия Калайдзис за в. Катимерини (превод – Маргарита Енчева)
Както се оплакват организации и професионалисти пред репортера на „Катимерини“, много имоти за краткосрочно наемане работят нередовно, което води до редица негативни последици за местната икономика, докато има експлозия на строителна дейност, която тревожи местните жители.
„Наличен апартамент в Неа Перамос, с четири спални, две бани, оборудвана кухня и частен двор. Ако се интересувате, ще изпратя снимки и местоположение.“
Това е типична обява за стая под наем в крайбрежната зона на Кавала, която може да се прочете на английски и български в уебсайтове или фейсбук групи. В много случаи обаче рекламираните имоти не са посочени в нито една официална платформа за краткосрочни наеми.
„Не можете да ги намерите никъде в Airbnb или Booking. Знаем, че са недекларирани и затова укриват данъци”, описват местни специалисти.
Недекларираните краткосрочни наеми се увеличават рязко през последните три до четири години в крайбрежните райони на Кавала, които регистрират силно туристическо развитие, като Неа Перамос, Тузла и Ираклица. Както се оплакват организации, жители и професионалисти, нередовната работа на тези звена причинява редица негативни последици за местната икономика.
Нелоялна конкуренция
„Някой купува ваканционен дом и след това го използва. С други думи, той не е домакин само на семейството си. Това ни „удря“ и няма как системата да реагира, защото на хартия къщата изглежда като частна резиденция“, казва Антонис Мицалис, президент на хотелската асоциация в Кавала. Както сочи той, създава се нелоялна конкуренция, тъй като собствениците на нередовно експлоатирани апартаменти под наем могат да предложат по-ниски цени, тъй като не поемат нито тежестта на данъците и заплатите, нито разходите, необходими за спазване на разпоредбите и разпоредбите за безопасност. Г-н Мицалис обяснява, че проблемът не се среща в пиковите месеци, а в началото и края на туристическия сезон. „През този период „боледуват“ особено малките семейни единици.
В „играта“ са и българите
Тази тенденция започна с гръцки собственици, които започнаха да експлоатират ваканционните си имоти, без да декларират никъде доходите, които получават. Българите обаче също влязоха силно в „играта“, като от 2020 г. започнаха да купуват с бясна скорост гръцки апартаменти и парцели, върху които строят къщи и вили. След това ги разделят на апартаменти, за да ги експлоатират икономически.
Катерина Катана-Цалики е собственик на семейна къща в Неа Ираклица. „Българите ги рекламират на българи. Собствениците не се виждат, а само администраторите. Но всичко това се превърна в нелоялна конкуренция. Предлагат 70 евро апартамент за цяло семейство. Не можем да оцелеем с толкова ниски цени”, подчерта тя. Както тя описва, български собственици създават фейсбук страници за всеки район, чрез който рекламират своите апартаменти. „Посетителите вече спряха да ни изпращат имейли. Тези, които са от България и искат да дойдат в района, отиват на тези страници и пускат обява, като питат коя къща е свободна на датите, които ги интересуват. Има толкова много, че знаят, че ще намерят. Българите, които стопанисват къщите, им отговарят веднага и дори на техния език. Не можем да следваме това темпо“, допълва тя.
Необходимост от проверки
От своя страна Антонис Мицалис подчерта, че недекларираните наеми засягат сектора, независимо от националността на лицето, което е нелегално. „Не можем да сложим „паспорт“ на нелегалност, щом няма проверки, които да ни дадат ясни данни“, казва той.
Необходимостта от контрол подчертава и кметът на община Пангео (общински център на курорта Неа Перамос б.пр.) Филипос Анастасиадис, като заяви, че към настоящия момент никой не може да знае какъв е мащабът на тази нередна дейност. Той увери, че е съобщил проблема на държавата с искане да бъдат направени необходимите одити, за да се определи размерът и отражението върху местната и националната икономика.
„Вдигнаха цените на парцелите в района“
Рица Карагианиду, предприемач, който работи в района от години, идентифицира друг проблем: „Българите купуваха много парцели много по-скъпи от реалната им стойност, в резултат на което вдигнаха цените в района като цяло. „. По-специално тя спомена, че от периода на коронавируса до миналата година те биха купили парцел, който струва 100 000 на цена от 300 000 евро, като повечето от тези пари се дават в брой. „Имаше паника. Тази година тази тенденция беше спряна“, подчертава тя.
И допълва, че гръцките посредници губят около 30% от потенциалните си клиенти, тъй като купените от българите парцели ги продават чрез национални брокери на свои сънародници, заобикаляйки посредничеството на гръцки професионалисти, с изключение на някои гръцки инженери, които им помагат в градоустройството.
През повечето време местните хора излизат от реконструкцията като губещи, тъй като както описва г-жа Карагианиду, новите купувачи често предпочитат да донесат материалите, а също и екипите от България. „Със сигурност някои фирми с прозорци и дограми, от които купуват българските изпълнители, са собственост на гърци, които са преместили бизнеса си от Солун в съседната страна.
„Огромна строителна площадка“
Президентът на хотелиерите г-н Мицалис също изрази тревогата си от деградацията на самата дестинация. „Заливът на Неа Перамос се превърна в огромна строителна площадка, където постоянно се строят къщи. Обликът на района се променя. Дестинацията се деградира, защото се развива безконтролно“.
Подобни опасения споделят и други професионалисти в туризма. Г-жа Катана-Цалики подчертава, че инфраструктурата не отговаря на темповете на растеж на региона. „В селата има голям трафик. Няма паркинги. За да преминете разстояние от един километър с кола, може да отнеме половин час“, описа тя.
Според данни на ELSTAT община Пангео (общински център на курорта Неа Перамос б. пр.) заема 9-то място по издаване на разрешителни за строеж, като само през 2023 г. са издадени 160 разрешителни.
Образът на строителната площадка, предаден от професионалистите, също се превежда в цифри. Според данни на ELSTAT община Пангайо заема 9-то място по издаване на разрешителни за строеж, като само през 2023 г. са издадени 160 разрешителни. Кметът на Пангео – Филипос Анастасиадис обаче отхвърля аргумента за липса на инфраструктура. „Основната инфраструктура работи добре. Биологичното почистване има способността да „издържа“ два пъти повече хора. През лятото, когато недостигът на вода беше основен проблем, жителите и посетителите на общината можеха да се насладят на чиста вода без проблем. Нивото на пътните оси също е добро“, аргументира се той и допълни, че проблеми като трудното намиране на паркинг се очакват, когато мястото се развие за туризъм.
Местните жители също са загрижени, въпреки че непосредствената полза от увеличения трафик надвишава опасенията им. Постоянен жител на Неа Перамос, който предпочете да остане анонимен, коментира, че качеството на живот се е влошило значително, тъй като има повече шум и трудности, като липсата на паркинги, в някога тихи райони. Той обаче уточни, че това е цена, която повечето жители, които живеят от туризъм, са готови да платят. „Туризмът носи шум, но и работа. Механи, скара, магазини и риболовци. Всички печелят от увеличения трафик. Само тези, които не се занимават с туризъм, се оплакват“.
