Библейската легенда
Според нея Лазар, който е близък приятел на Исус Христос, се разболява тежко и умира. Когато Исус пристига в селото, вече е късно – Лазар е погребан, а сестрите му, Марта и Мария, го оплакват. Марта изразява съжаление, че Исус не е бил там, за да излекува Лазар преди смъртта му, но също така изразява вярата си в неговата божественост. Иисус отива до гробницата на Лазар и с изречението „Лазаре, излез!“ го възкресява на четвъртия ден след смъртта му. Този момент засвидетелства властта над смъртта на Спасителя и привлича мнозина към вярата в него, но и го обрича да бъде разпнат.
Лазар става и продължава да живее още 30 години, изповядвайки праведния живот. Така Лазаровден се превръща в празник на вярата, надеждата и вечния живот.
Евангелие от Йоан (11:1-45)
В онова време беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. След това рече на учениците: да идем пак в Иудея. Учениците Му рекоха: Рави’, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии; и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. Иисус й рече: брат ти ще възкръсне. Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.) Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба – да плаче там. А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. Иисус се просълзи. Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи. Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.
Традицията
В България този ритуал има и езически корени, които са свързани с образа на повелителя на горите и шумаците – Лазар. Той е представян с брадва, чрез която отвоюва пространство за човека от хаоса и създава ред. Лазаровден е още празник и на пасищата, нивите, горите и девойките, които преминават от моминство към готовност да създадат семейство. Момичета Лазарки, окичени с пролетни венци, обикалят из къщите и пеят за здраве и плодородие. На този ден имен ден имат Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лъчезара, Лъчезар, Елизар. На Лазаровден се приготвят само постни ястия и се прави обреден хляб с квас, от чието тесто се приготвят тестени кукли. Други традиционни ястия на празничната трапеза са баницата с лапад и супата от коприва.
Особено почитан е празникът в село Баничан
В село Баничан, край град Гоце Делчев, обичаят лазаруване се провежда с много усърдие, ентусиазъм и внимание към автентичността, превръщайки съботата преди Цветница в празник на младостта, надеждата и пролетното пробуждане.
Тук Лазаровден се отбелязва с особена почит и е важна част от културния календар на селото. В ранните часове на деня, облечени в народни носии, венчани с цветя и с кошнички в ръце, лазарки тръгват от къща на къща, изпълнявайки традиционни обредни песни. С всяка песен те благославят домакините за здраве, берекет, любов и плодородие, а в замяна получават яйца, брашно, пари и лакомства.