Нашата разходка из Тоскана продължава към Монтепулчано. В много от туристическите пътеводители твърдят, че не е място за масовия турист, но на нас много ни допадна. Разположен на хълм в долината Вал д’Орча, заобиколен от подредени лозя и маслинови горички, този средновековен град предлага изключително красиви природни пейзажи, тесни романтични улички и красиви алеи, които водят към крепостните му стени.
Поглед от Монтепулчано към един от типичните пейзажи на Тоскана
Пиаца Гранде е красив площад в Монтепулчано, където се намират катедралата Санта Мария Асунта и Palazzo Comunale – там днес е и седалището на кметството на града. Този зашеметяващ дворец от 14-ти век, такъв какъвто го е искал Козимо ди Медичи, има впечатляваща фасада, кулата – също, ако имате желание да я изкачите и да се насладите на страхотни гледки. На площада ще откриете и малки уютни кафенета, където може да си починете с ароматно капучино или освежаващ летен коктейл Аперо шприц. Ние имахме късмет да чуем и концерт на виолончело.
Не пропуснахме да опитаме световноизвестното Vino Nobile di Montepulciano. „Нашето Vino Nobile Riserva 2016 беше смятано за 31-вото най-добро вино в света в топ 100 на Wine Spectator 2022“, похвалиха ни се от избата Boscarelli. Там дегустирахме три вида червено вино. За ценителите това наситено плътно вино беше удоволствие. Тук ни разкриха технологията за отлежаване в каменни бъчви в подземията на града.
Градът е известен и като място, на което са снимани част от филми като Под небето на Тоскана, романтичното фентъзи Здрач Новолуние, Английския пациент, филм по комедията на Шекспир Сън в лятна нощ. На път за Монте Пулчано, по красива алея с кипариси спираме за кратко пред една от най-красивите забележителности – църквата Madonna di San Biagio. Разположена точно под стария град, тя е една от най-впечатляващите сгради на Тосканския ренесанс. Построена е между 1518 и 1548 г. от красивия камък травертин.
Докато се връщахме към Пиаца гранде, един скелет привлече вниманието ни. Оказали се бяхме пред музея на вещиците, място което не можехме да си позволим да пропуснем.
Какво открихме вътре? Уреди и снимки на страховитите методи, с които инквизицията – кървавият инструмент на Светата църква, си е служила по времето на Средновековието и Ренесанса. След като сте посетили този музей ви се струва, че изгарянето на клада всъщност е било от сравнително хуманните наказания на Светата инквизиция в ония мрачни времена.
Люлката на Юда – Този уред за изтезание е предназначен за насилствено сядане върху остър предмет и мъчителна смърт.
Железния стол. Този метод се е използвал до средата на 19-ти век за разпит и принуждаване на жертвите да признаят греховете си. Някои столове за изтезания имали остри железни върхове, а някои дори разполагали с нагреваема седалка, използвайки жарава, поставена под седалката, което причинявало жестоки болки на обвиняемия. Конструкцията има около 2000 остри железни върха, а ръцете и краката се заключват със закопчалки, чиято цел била не само да държи клетникът да не избяга, но и по-този начин желязото се нагрявало и причинявало нечовешка болка по кожата на тялото.
Колелото на мъченията е известно, че винаги убива жертвата много бавно. Жертвата била завързвана за ръцете и краката с корема нагоре и била завъртана няколко пъти докато под нея имало запален огън. Жертвата била „печена“ на бавен огън. Понякога вместо огън били поставяни остри копия, които предизвиквали жестоки наранявания на обвиняемия при всяко завъртане на колелото.
В музея е натоварващо и можем само да отдъхнем, че тази жестокост е останала в историята.
В част трета от нашата разходка из Тоскана очаквайте разказ за Перуджа и Асизи.