От протойерей Васил Василев
С болка, но и с пастирска загриженост в сърцето си, чувствам дълг да кажа няколко думи за една дума, която често се използва неправилно, а заедно с нея – и за смисъла на една дълбоко християнска практика, която мнозина не разбират, а други – умишлено или не – изопачават.
Говоря за така наречения „курбан“ или „кОрбан“.
Чуваме тази дума навсякъде – при имен ден, рожден ден, след болест, след катастрофа, след премеждие, след изпитание. Хората казват: „Ще направя корбан“, „Ще дам курбан за здраве“. Казват го искрено, с благодарност в сърцето си, но често без да осъзнават, че самата дума и вложеният в нея смисъл не принадлежат на православната християнска традиция.
И тук е важно да бъдем точни, защото вярата не търпи неточности. Думата „курбан“ не е християнска. Тя е с арабско-османски произход, навлязла по време на османското иго в България отпреди 633 години. Няма корен в нито един православен богослужебен текст, нито в Свещеното Писание, нито в Свещеното Предание. Тя не изразява православното разбиране за благодарност към Бога.
Това, което православните християни извършват, не е жертва в старозаветен или мюсюлмански смисъл. В Стария Завет жертвата на агнето е предобраз на Христос – на Агнеца Божий, Който веднъж и завинаги принесе Себе Си в жертва за спасението на света. След Христовата жертва кръвни жертви повече не съществуват. Те са изпълнени и завършени в Кръста и Възкресението Христово.Затова всяко твърдение, че православният „курбан“ е жертва, е богословски невярно.
Правилната, православна дума е: ОБРОК.
Това е стара българска, църковнославянска дума. Оброк означава посвещение, обещание, благодарствен дар, принесен не за умилостивяване на Бога, а в благодарност към Него.
Оброкът не е кръв, а любов.
Не е страх, а благодарност.
Не е магия, а молитва.
Православната християнска практика е ясна и благословена – носят се продукти в храма ( главно сол и елей! ), четат се специални молитви за здраве и благодарност, храната се приготвя с тях, в идеалния и напълно правилен вариант свещеникът се кани в дома, където отслужва водосвет и молитва – Молебен за здраве, и поръсва вече приготвената храна със светена вода.
Няма задължение месото да е агнешко ( желателно е! ). Може да е риба, може да е постна храна, може да е символично. Същността не е в месото, а в молитвата и милосърдието.
Оброкът е продължение на първохристиянските агапии – трапезите на любовта. Там са се хранили бедни, нуждаещи се, странници, християни в скръб и радост. Това е била жива вяра, действена любов, социална и милосърдна грижа.
И днес смисълът е същият – да благодарим на Бога за изцеление, за спасение от беда, за преминато изпитание, за живот, който ни е дарен отново.
Не се коли в дворовете на храмовете. Не се пролива кръв с такава нехристиянска цел.
Не се прави жертва.
Прави се благодарност. Прави се милостиня. Прави се обща трапеза на любовта – с близки, роднини, съседи и ГЛАВНО – нуждаещи се.
И накрая искам ясно да кажа: има ХРИСТИЯНСКИ ( протестанти ) и нехристиянски общности, които обвиняват православните християни, без да разбират тази дълбочина. Те гледат повърхността, но не виждат сърцевината. Не познават Преданието, не разбират смисъла, и затова съдят погрешно.
Затова ви моля и ви съветвам – наричайте нещата с истинските им имена.
Не „курбан“ или „корбан“, а оброк.
Не жертва, а благодарност. Не страх, а любов към Бога.
Защото нашата вяра е вяра на Светлината, на благодарното сърце и на живата любов.
Богу слава за всичко!