Панихида за Неврокопския митрополит Макарий
на 7 юни (петък) 2024 г. По повод 90 – годишнината от блажената кончина на Неврокопския митрополит Макарий Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим ще отслужи панихида за в храм „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Гоце Делчев (Неврокоп).
Началото на панихидата е 10:00 ч., след което ще бъде отслужен трисагий на гроба му, който се намира от източната страна на храма.
Светското име на митрополит Макарий е Марин Стамов. Роден е на 21 ноември 1876 г. в с. Драгижево, Великотърновско. Първоначално образование получава в родното си село, а пети прогимназиален клас – в българската гимназия „Д-р Петър Берон” в гр. Одрин. Продължава образованието си в Търновското духовно училище, а впоследствие се премества в Самоковското богословско училище, курса на което завършва през 1897 г. През есента на същата година със стипендия, отпусната от Св. Синод, заминава за Русия, където до 1900 г. учи в Киевската духовна семинария. От м. септември 1900 г. е студент в Петербургската духовна академия, където се дипломира през 1904 г. с научната степен „доктор на богословието”. След завръщането си в България, от 1 септември 1904 г. до 1 март 1909 г. той е учител-възпитател в Софийската духовна семинария. По време на това негово служение, на 25.10.1904 г. в семинарския храм „Св. Йоан Рилски” е постриган в монашество с името Макарий. На 31 януари 1905 г. е ръкоположен в йеродяконски чин, а на 2 февруари същата година и за йеромонах.
Наред с преподавателските си задължения той се занимава и с книжовна дейност, като взема активно участие в списването и подготовката на списание „Християнска мисъл”, редовен сътрудник е на „Църковен вестник”. Член е на комисията по преглеждането на Библията, както и автор на учебника по Литургика за пети клас по Нестеровски (изд. в София, 1906 г. ), учебника по Свещено Писание за втори и трети семинарски клас и преводач на учебника по Омилетика (Църковно красноречие ) от Певницки (изд. в София, 1912 г.). Също така е и участник в превода на учебника по Догматическо богословие от епископ Силвестър в три тома (изд. в София, 1912; 1913; 1914 г.).
От 01.03.1909 г. йером. Макарий е назначен за протосингел на Св.Синод, която длъжност изпълнява до 01.09.1912 г . Като такъв на 22.03.1909 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско дос-тойнство. От 01.09.1912 г . до 17. 04.1916 г. архим. Макарий е ректор на Софийската духовна семинария. Съвременниците му го определят като „просветен, мъдър и трезв духовен просветител и опитен и трудолюбив администратор”. В спомените на учениците му той остава добрия „дядо” ректор, който е готов във всеки момент да се притече на помощ на нуждаещите се, като ги подкрепя морално и материално.
На 21 юни 1915 година е избран за неврокопски митрополит, но поради смъртта на екзарх Йосиф I Български каноническото му утвърждаване става едва на 27 март 1916 година. На 17 април 1916 година в столичния катедрален храм „Света Неделя“ той е ръкоположен за неврокопски митрополит от наместник-председателя на Синода митрополит Партений Софийски, в съслужение с митрополит Герасим Струмишки и епископ Нишавски Иларион Нишавски.
Митрополит Макарий поема новоосвободената Неврокопска епархия и поставя началото на масовото храмостроителство. Възобновява множество разрушени или повредени храмове, а заедно с това се поставя и началото на строителството на много нови храмове и параклиси. Обновява клира и създава просветни и благотворителни фондове. В 1920 година, след загубата на Струмишко, към територията на Неврокопската епархия се присъединяват и градовете Мелник и Петрич. Макарий обикаля епархията си и поддържа духа на хилядите бежанци от Македония, заселени в нея.
Митрополит Макарий е член на Синода от 1930 година до 1934 година. Умира на 7 юни 1934 година.