Всички обичаме да пътуваме и да откриваме нови места! В кратка италианска поредица екип на ХРОНИКА ще ви заведе на виртуална разходка из Тоскана. Малко уточнение – в Тоскана може би ще се влюбят ценителите на хубаво вино,  вкусна храна, а също и ценителите на изкуството от Средновековието и Ренесанса. Ако съчетавате и двата интереса, за вас ще е просто perfetto. И още нещо – ако сте били в Рим, Милано, Венеция или Неапол, тук, в Тоскана, е съвсем различно.

Пътуването е кратко и приятно, дори за тези, които имат проблем с небесните височини и турбуленциите. Дори най-чувствителния вестибуларен апарат ще се справи, ако имате късмет да попаднете на полет с капитан Росица Иванова, а самото летене от София до летище Фиумичино в Рим не продължава повече  от час и 20 минути.

Днес ще се разходим из Орвието – главен град на регион Умбрия, свързан с етруските и папа Климент 7, както и с коварните римляни. Без да се задълбочаваме в италианската история, със симпатично зъбчато влакче, на което местните му казват „funicolare“, се изкачваме до хълма и стария град.

Ако евентуално не сте чували – да знаете, че щом е град на хълм в Италия – значи е граден от етруските. Всъщност за етруската епоха май не сме учили в училище. Градът е разположен върху вулканична скала, заобиколен от високи стени. Под земята се намират многовековни лабиринти от над 1200 тунела. Орвието е търговски и промишлен център, с добре развито селско стопанство, в района отглеждат от модерния сорт тютюн за електронните цигари. Регионът е популярен и с производството на вино, но за виното – по нататък в нашето пътуване. Основен икономически отрасъл е туризмът. Старият град, Площада на Републиката, Катедралата, Папската резиденция и Кладенецът на  Свети Патрик са най-известните забележителности в Орвието.

Има толкова за снимане – красиви фасади, закътани тесни улички и навсякъде – невероятно ухание на цъфтящ жасмин, което за съжаление няма как да се фотографира. Спускането в кладенеца на свети Патрик екипът ни направи по бързата процедура. Все си мислим, че докато ни обяснява екскурзоводката, е объркала Рая и Ада, но това е задача, която трябва да изясним допълнително. Имаме фото доказателства, че сме направили опит да стигнем до Рая или Ада в този наистина страховито дълбок кладенец.

Построен през 15 в. поради опасения, че наличните източници на вода няма да са достатъчни при дълготрайна обсада на града. Дълбочината на кладенеца е 53 метра, а диаметърът при основата е 13, 4м. За слизане до водата в кладенеца са построени едно срещу друго 2 независими спираловидни стълбища, изсечени в скалата по стените му, – две стълбища се преплитат спираловидно като ДНК, позволявайки по този начин хората и животните, които слизат за вода и тези, които се качват, да не се срещат и да не си пречат слизащите и качващите се. Стълбищата се състоят от 248 стъпала всяко, осветени са от естествена светлина чрез 70 прозореца към цилиндричния отвор.

Чак на тръгване, някак между другото от нашия гид разбираме, че сме имали шанса да видим пъстрата украса на стария Орвието с красиви цветя, знамена и панделки, за ежегоден фестивал, който бил отложен заради лошото време от миналата седмица.

Тук сериозно се подсолихме с пикантния местен сандвич порчета (porchetta) с обработено по специален начин свинско месо, с който бил задължителен белия италиански хляб, ооо – никакъв черен и бая лютичко. Градът и района му са известни със своето бяло вино, Orvieto Classico, което е широко признато със своите свежи и плодови вкусове, което нас обаче не успя да ни впечатли. Дори и след като ни увериха, че това било любимото вино на австриеца Зимунд Фройд, който много обичал Орвието. Ресторантите и предлагат традиционна умбрийска кухня, включително ястия като яхния от диво прасе и трюфели. Вода си купихме за 2 евро, защото не бяхме така съобразителни като други от групата, която си я били намерили по 40 евроцента. Спираме с битовизмите и очаквайте да ви заведем към следващата ни тосканаска дестинция.  Имаме да ви разказваме за вино, паста, деликатеси от глиган, вещици и много, много изкуство.

 

By hronika

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *