Днес италианската разходка на ХРОНИКА ще ни заведе в Перуджа и Асизи.

Перуджа столицата на провинция Умбрия – е разположена е в близост до река Тибър, сгушена сред хълмовете на Апенините.  Старинният център ни посреща със запазилите се архитектурни шедьоври. Разхождаме се пеша из уличките, от които се откриват невероятни гледки. Озовахме се на площад „IV ноември“, исторически и артистичен център на който са двореца „Палацо деи Приори“, който датира от златния средновековен век на Перуджа, катедралата „Сан Лоренцо“ и фонтана „Маджоре“. Наблизо е националната галерия, в която има уникални творби на Пиетро Перуджино, учителят на Рафаело.

 

 

Символ на Перуджа е грифонът. Интересна легенда разказва за финансовите взаимоотношения между местните лихвари и месари, която се свързва и с откровено еротичните малки статуи на грифон и прасе, които украсяват ъглите на всяка внушителна сграда.

В Перуджа особено известни са джаз фестивалът, международният журналистически фестивал – през април и фестивалът Еврошоколад.  Джазфестът обикновено се открива през юли и е сред най-важните музикални събития в Европа. Шоколадовият е през октомври за любителите на сладкото и нетрадиционното с цели макети на градове и човешки фигури от шоколад.

Тук, извънфестивално, опитахме популярните бонбони “Baci di Perugina” (Целувки от Перуджа от ит.), в чието лого, открихме българската буква Я.

Продължаваме към Асизи. Тук лично се убедихме в твърдението, човечността, смирението и любовта към природата на Свети Франциск успяват да  оцеляват сред комерсиализацията на това малко италианско градче. И някои от нас признаха, че се усетили духа на любимия син на Асизи, заради който идват поклонници от цял свят – монахът – пацифист Свети Франциск.

В града е роден основателят на францисканския орден. Сан Франческо, както го наричат италианците, е канонизиран е за светец едва две години след смъртта му и е обявен за покровител на Италия. Не случайно е най-святото място в Италия след базиликата „Свети Петър“ в Рим и е вторият поклоннически център в страната.

Огромната базилика, изградена в негова чест, е смятана за едно от инженерните чудеса на този период. В началото на ХІІІ в. Джото изографисва голяма част от горната и долната базилика със забележителни фрески, които изобразяват живота на свети Франциск. В долната църква се намира гробът на Св. Франциск. Базиликата е е част от културно-историческото наследство на ЮНЕСКО.

 

Любопитно е, че първото строителство на базиликата е сравнително скромно, в духа на францисканските разбирания за бедност. Но прииждащият народ и тщестлавието на папската власт определят да бъде започнато веднага изграждането на още една, по-голяма църква върху първата, този път в по-модерния готически стил, която бива завършена само след шест години и осветена през 1253 г. от папа Инокентий IV.

Не се знаят имената на архитектите, художниците също не са се подписвали, но документите и стила на майсторите свидетелстват, че на най-престижния строеж на онова време са работили най-добрите майстори. Те създават шедьоври, които превръщат базиликата „Св. Франциск“ в Асизи в една от най-значимите художествени галерии в Италия и в света.

 

Тук открихме и следа от българската история – в горната базилика са се венчали цар Борис III и царица Йоанна, в нея е и гробът на царица Йоанна, в чест на която главният булевард на Асизи се нарича „Джованна ди Савоя, регина деи булгари“.

By hronika

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *