Схиархимандрит Амвросий, игумен на
българския монастир „Свети Георги Зограф” на Атон
-Как протича денят в Зографския манастир?
– Животът в манастира тече нормално. Всеки Божи ден в 2.30 часа през нощта бие камбаната на съборната църква – за събуждане. След половин час за сутрешен тоалет всички сме в храма за служба. Следват Полунощница, Утреня, света Литургия. 37 монаси и 7 послушници изпълняваме това послушание всеки ден от годината. Гостите се съобразяват с нашия ред и участват молитвено. Ако някой от тях се умори, се прибира в стаята си да почива. Монасите водят един много строг аскетичен живот.
– Прочуто е гостоприемството на зографските монаси.
– Да, всички поклонници, прекрачили нашия двор, са специални хора, християни и ги посрещаме с радост, с бащинска загриженост и хубава дума. Всеки може да остане в манастира безплатно, колкото желае, посрещали сме 700 души, въпреки че местата за спане в нови корпус са 150. На големи празници се събират стотици. На Гергьовден миналата година стигнахме рекорд – 800 поклонници посрещнахме, никого не оставихме без подслон, по двама на дюшек, разпръскани и по коридорите. Стотици килограми есетра сготвихме, огромни количества храна се приготви, всичко се изяде и изпи, и всички бяха доволни. Грижим се, проверяваме дали всички са настанени добре, доволни ли са от всичко, и нямат ли нужда от нещо. Настаняваме ги в новия архондарик, там ги вписваме в кондиката… На тях им е приятно да се разхождат по чердаците – първи, втори, трети.
– Модерно е да се ходи на Света гора.
– Не е модерно, а спасително. Ама не всички го осъзнават, дяволът не позволява.
– Имате стотици духовни чеда. Не се ли страхувате за тях, че ще се разколебаят във вярата, когато ежедневно са обстрелвани от новини за хомосексуални връзки между духовници?
– Хомосексуализмът е грях, който води към вечна погибел, ако не бъде изповядан и изкоренен. Свети апостол Павел разглежда хомосексуализма като една от формите на идолопоклонство на душата, забравила Бога. Затова трябва да помагаме на своя ближен да се излекува от това тежко заболяване на душата. Православният християнин е длъжен с молитва и с човешка топлота да накара своя брат да се почувства част от новото човечество, спасено, преобразено и обновено след саможертвата на нашия Иисус Христос и Неговото Възкресение. Хората грешат, но има прошка.
– Монашеството е подвиг, но в 21 век…
– Не. Монашеството е висша проява на стремеж към духовен живот – пълно и свободно откъсване от този свят и живеене изключително за Бога. То е достъпно за всеки, защото е непрестанен подвиг на покаяние и непрекъснат стремеж към съвършенство. Истинското съвършенство се състои в сближаване с Бога и единение с Него. Монахът живее сам и се стреми негов събеседник и помощник в живота да бъде Господ. Той трябва да живее така, че да се отобрази в душата му ангелски образ. Има пълна свобода. Няма никаква принуда. Но който пожелае да следва Христа, трябва да се отрече от всичко суетно, греховно, от всичко онова, към което го влече неговият собствен егоистичен стремеж към благоденствие. Монашеският повдиг е да носи кръста, т.е. безропотно и търпеливо да понася всички ония изпитания и страдания, които животът му предлага, и така да върви след Христа. Да бъде готов заради Христа да понася различни изпитания, ако е необходимо, да положи живота си заради Него.
– Всеки християнин носи Божи образ и се стреми към съвършенство. Но не всеки може да бъде монах. Кога вие разбрахте, че носите това призвание, че ви е дадено и можете да го възприемете?
– Велико нещо е да възлюбиш Бога и заради Него да презреш света с всичката му суета. Монах се става не по принуда, а с искрено желание да следваме Христа. Не аз, а свети евангелист Матей цитира Господа: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; защото който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери”, казва Господ. Моята лична история не е толкова интересна. Бях дете, когато сънувах ангел – дошъл при бабите, които нижат тютюн. Мислех, че ще вземе душата на някого. И не можех да спя. Майка и татко бяха изморени, заспаха бързо, а мен сън не ме хващаше. Нещо изшумуля, скочих, скочи и майка ми. Оказа се, че влязла котка. Макар и разтревожени, сме заспали. Вероятно съм бълнувал, защото отворих очи и видях майка ми надвесена над мен. Питаше ме какво ми е. Чувствах се зле. После видях Пресвета Богородица. Думите й бяха: „Важното е човек да не греши. Кога да е, ще дойде краят на всеки. Но важното е човек да не греши. Защото и 120 г. да живее някой, ако греши, няма полза. Защото идва вечността и за непокаяният грешник тя е страшна”. Помня тези думи до ден днешен. Затова живея на Света гора. На 38 г. отидох в Атон, преди това бях дърводелец в Пловдив, а и не беше лесно да се замонашиш, защото комунизмът бродеше у нас. Опитваха се да осуетяват нещата, не даваха разрешение да пътуваме на острова, трябваше гаранция от Солунския митрополит, взимаха ни паспортите. Но това не е интересно. Запомнете, че Света гора е дар, жребий на Пресвета Богородица, който Бог е отредил за тази земя. Хората, които пребивават там, са светогорци. Смъртта на много светогорци е различна, монасите заспиват, а телата не изстиват…
– Разкажете какво е чувството да чистиш праха на безценни ръкописи, служебника, държан от ръцете на свети патриарх Евтимий или оригинала на История Славянобългарская?
– Това са исторически документи, безценни за историята, за България, те се пазят в Библиотеката и са обект на науката. Извор, който се дигитализира, за да бъде достъпен до повече хора. Братята снимат страница по страница. Строим хранилище за тези старини по най-модерен начин, където ще се подържа постоянна температура, със специални плочи, специално дърво за раклите, търсим пирони от месинг. Както се прави за манастир – един път завинаги.
Но запомнете от мен – в манастира се идва на поклонение пред светините, а не пред историческите документи.
При нас са трите чудотворни икони на свети Георги.
Фануиловата икона на свети Георги е онази, върху която епископът от Охрид дошъл да види и не вярвал, че е неръкотворна. Проверява боята и слага пръста си върху носа на свети Георги. И досега се вижда как е потънал пръстът му в иконата. Епископът стоял часове, задрямал, свети Георги му се явил, обещал да му прости, но заради неверието му отрязали пръста. Преди време френски антрополози изследваха иконата и казаха, че това е първата фаланга на човешки показалец.
Втората е доплувала изправена през морето от Цариград до Света гора Атонска по времето на иконоборството. И по чуден начин се прибрала в нашия манастир, въпреки че всички монаси от съседните манастири искали да я занесат при тях. Намерил се някой да каже, че това е станало случайно, морето се успокоило, та затова българските монаси успели да вземат иконата от водата. Докарали муле извън Света гора, което не познава пътеките, вързали на гърба му иконата и го пуснали. След 6 месеца намерили мулето умряло с иконата на гърба – пак до нашия манастир. Тогава на мястото построили църква и сега два пъти годишно носим иконата там, където е намерена.
Молдавската икона на свети Георги е дарена от Молдовлахийския войвода Стефан, наричан Великий и Добрий, станал после ктитор. Неговата малобройна чета победила огромната турска армия. Помогнал му свети Георги, а после го пратил да помага на своя нов дом – нашия манастир. И войводата се вдига с много злато, пари и отива на Света гора.
Имаме чудотворна света Богородица Неопалимата, която е на 300 г. Устояла на кръстоносците, намерили я под земята – нито изгоряла, нито изгнила. И сега я ползваме, когато има пожар. Миналата година, когато цяла седмица горя острова, гърците секоха гората, Русия пращаше самолети да хвърлят вода, в събота сутрин отидохме на пристанището, отслужихме молебен, след това – пак молебен на другия край, където е Хилендарският манастир. И се прибрахме. Следобед заваля дьжд и проблемьт се реши.
Другата света Богородица е в олтара – тя е иконата, пред която се е молил свети Козма Зографски. На него му проговорила и му казала да иде в пещерата и да се моли, а не в манастир. И така се спасил. Светецът моли „Бородице Дево, научи ме как да се спася” и получава отговор „Уедини се и безмълвствай”. Това не е собствено икона, а стенописен образ в олтарната част на главната манастирска църква.
… Чудеса се случват и сега, ако първо търсите царството Божие – „всичко друго ще ви се придаде”. Но и дяволът навсякъде се бърка. Затова хората не живеят по Божите заповеди. Разтурят се семейства, изневеряват си съпрузи, жената дразни мъжа… И въпреки всичко, трябва да си помагаме и когато някой има нужда от помощ, другият да му се притече, а не да го тъпче повече.
– Носят се легенди за вашия гроздов еликсир.
– Да, хубаво вино правим, защото ни е хубаво гроздето. Много поклонници идват да го копаят доброволно – мерло и мавруд. Майстори го тъпчат и правят на вино в огромни бъчви. Не познавам тайната им, но зная, че в избата ден и нощ, зиме и лете температурата е все една и съща: 17-18 градуса.
– Черпите гостите или е само за монаси?
– Нашето производство е за поклонниците. А на монасите се полага по чаша вино само във вторник, четвъртък, събота и неделя след литургия, но повечето братя въобще не пият. Най-хубавото вино заделяме за причастие – Тялото и Кръвта Христови. И то се прави в отделни съдове, избира се зърно по зърно. Много хора идват, за да работят в нашето стопанство и в градините – цели бригади пролет и есен. Едни помагат, има и такива, които пречат. Миналата година набраха 32 тона маслини – много трудна работа е, защото дърветата са на труднодостъпно място. Правим зехтин, който БАН оцени като много високо качествен, 4 тона изкарахме през 2013 г. Питахте ме с какво черпя гостите – с коняк, мента, ракия, локум, чай и кафе – универсално меню и за пост, и за обикновен ден.
– Заговори се да се отвори Света гора за жени – като послушници, или като гости?
– Манастирьт е за покаяние. Господ знае какво ни трябва и ще ни го даде. Но хората все търсят греховните неща. То от времето на апостол Павел е било така, щом той пише как греховете ни омотават. Но и съгласно Устава на Монашеската република и Конституцията на Република Гърция Света гора може да се посещава само от мъже.
– Какво правите, когато имате свободно време?
– Нямаме свободно време. Но не си представяйте, че денонощно копаем или се молим в олтара. При нас имаме богослови, икономисти, инженери, философи, лекари.
Брат монах Климент е доктор по икономика, който знае 8 езика, друг – отец Висарион, защити две магистратури. Винаги има какво да правим извън битовите задължения, за да подържаме манастира. Литургията завършва към 7 сутринта и започва ежедневието. Закуска няма. В понеделник, сряда и петък се храним само веднъж – в 11 ч., с постна храна без олио. В останалите четири дни се яде в 9 и в 17 ч. след като приключи вечернята. Не стоим гладни, напротив, има достатъчно храна, но в тези дни не правим официална трапеза, не бие камбаната, която ни събира за обща вечеря. Разбира се, немощните, пътниците, болните се хранят, когато им се яде. И пак ще кажа: какъвто и да си, трябва да живееш и да изпълняваш Божиите заповеди. И да си твърд като кремък във вярата, напоила Света гора чрез святостта на мъчениците. В манастира нищо не е забранено, всичко се върши със свободна воля. Ако не искаш да вършиш нещо, не го вършиш. В манастира никой не идва насила, никой не е изпратен, никой не приемаме с връзки. Идваш по желание с вяра. Света гора не търпи неверници, изхвърля ги. Не търпи нахалници. Никого не гоним. Който не е за там, сам си отива.
– Как се живее без телевизия, интернет?
– Глупав въпрос, чедо… Божиите закони са преди телевизията и интернета…
Интервю на Евелина Здравкова, февруари 2014 г.