„По-възрастните двойки отиват да плуват рано сутрин. Разпъват сгъваемите столове в някое скалисто заливче, далеч от организираната част на плажа с шезлонги и бийчбарове, далеч от „много движение и приказки“.
Те разстилат кърпи с цветни морски звезди, миди и котви върху скалите. Те носят широкополи сламени шапки. Преди плуване трябва да си сложиш найлонова шапка, за да не се намокри косата. Обикновено е бяло или светлосиньо или жълто, с големи, релефни маргаритки. Все пак някой непокорен бял кичур ще бъде пропуснат. Той ще я види и нежно ще я пъхне под шапката й.
Те влизат в морето с малки, внимателни стъпки, хванати за ръце. „Внимавай, там има морски таралеж“, може да й каже той. След това плуват известно време. Понякога рамо до рамо, понякога отделно. Разговарят с други възрастни къпещи се. Обсъждат политика и икономика, артистични и спортни новини, деца и най-вече внуци.
Когато излязат от водата, жената ще увие кърпата си около гърдите си и ще свали банския си, за да се преоблече в сух. След това ще намаже лицето, ръцете и краката си със слънцезащитен крем. Нейният човек ще прелисти списание. Или ще яде череши или кайсии, които носят със себе си. Или ще говори по мобилния телефон с някой от приятелите си. Или ще задреме за известно време.
Старите двойки не говорят много. Никак не е лошо. В сферата на такава дълбоко преживяна интимност – когато едно партньорство обхваща 30, 40, 50 или повече години и е хармонично, ъглите на младостта са изгладени – тишината е завоевание и радост. В крайна сметка те нямат нужда да говорят. Единият може да чуе другия, дори ако не са казали нито дума.
Вижда го дори когато гледа настрани. Малкото им разговори са по-скоро монолози, а не диалози. Дори на въпросите си, те не искат отговори. Сякаш ги ограждат.
– Снощи чистих зелен фасул, ще го сваря като се върнем.
– Децата още не са се обадили.
– Искаш да кажеш, че трябва да доведат внучката при нас през уикенда?
– Пак забравих да си взема хапчето за кръвно.
– Сложи ли прясна вода на котката?
– Другата седмица идват жеги.
– Искаш да кажеш, че трябва да направим четвърта доза ваксина през есента?
– Спомняш ли си онова лято в Сифнос?
С напредване на възрастта все по-често се сещам за нещо, което американският автор Филип Рот пише в книгата си „Всички“, това сърцераздирателно свидетелство за упадък и загуба: „Старостта не е битка, тя е клане!“ .
Не, не е. Поне не е за всеки. За хората, които са спечелили своята „заедност“ с упорита работа за нея, старостта е подарък. Затова всеки път, когато видя стари двойки, особено на морето, се радвам. Наслаждавам се на тяхното мълчание и смях. И им завиждам.“
от Тасула Ептакили
