Днес българската армия си спомни за един от своите 
най-достойни представители. С тържествена воинска церемония, с много венци и цветя, бе открита паметна плоча на доайена на българските ВВС – летецът-изтребител полковник Петър Манолев, герой от Втората световна война.
На ул. „Бачо Киро“ №16 в столицата, пред дома, в който последно живя славният български въздушен ас о.з. полк. Петър Манолев дойдоха инициатори и организатори на мероприятието от Българската авиационна асоциация (БАА), Министерството на отбраната, Щаба на отбраната и Командването на ВВС. На церемонията присъстваха командирът на ВВС ген.-майор Цанко Стойков, съветника по национална сигурност на президента о.з. полк. Илия Милушев, зам.-командирът на 3-а авиобаза Граф Игнатиево полк. Димитър Петров, председателят на БАА о.з. полк. Ангел Георгиев, председателят на СОСЗР о.з. ген. Златан Стойков, к. д. п. Атанас Илев – председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ, ветерани от авиацията.
Сред присъстващите беше внучката на героя от град Гоце Делчев Драганка Фидошева и други негови близки от града, в който е живял дълги години.
Венци и цветя на новооткритата плоча бяха поднесени от името на Президента и върховен главнокомандващ Румен Радев, от министъра на отбраната Красимир Каракачанов, от Началника на отбраната ген.-лейт. Андрей Боцев, от БАА. Цветя поднесоха и присъстващите граждани.
Командирът на ВВС ген.-майор Цанко Стойков заяви: „За мен е изключителна чест да бъда днес на това събитие за отдаване на почит към полк. Петър Манолев, достоен защитник на въздушните простори на България. Неговите човешки качества и професионални постижения будят у мен, като български пилот, искрено възхищение. Полк. Петър Манолев има усвоени 27 различни типа самолети, има нальот от 1444 часа, 18 бойни задачи и 8 въздушни боя с победи. Полк. Петър Манолев има и десетки подготвени бойни пилоти в своята кариера. Това е светлия пример, който той ни дава. Той е защитник на небето на България, независимо кой е наш съюзник и кой е наш враг. Като летец и командир на ВВС изказвам искренето си възхищение от живота и дейността и се покланям пред човека и боен пилот полк. Петър Манолев“.
Асът на българската авиация Петър Манолев е роден на 18 септември 1915 г. в село Каракьой, Драмско. На 12 години, заедно с тримата си братя и родителите си се преселва в Неврокоп (днес Гоце Делчев). През септември 1929 г. Петър за пръв път в живота си вижда самолет, запленен, шест години по-късно се явява на изпит във Военното училище, но не успява. Той не се отказва и след година става юнкер от 58-и випуск. При определяне на специалностите на обучаваните той пожелава и е приет в пилотния взвод. Като портупей-юнкер продължава обучението си в Полша. На 16 юни 1939 г. е произведен в чин подпоручик и пак заминава за Полша, за да специализира за летец-изтребител.
След началото на Втората световна война Петър Манолев се завръща в България. На 16 юни 1942 г. е повишен в поручик. С Министерска заповед № 35 от 1942 г. е изпратен като старши инструктор в Изтребителната школа в Долна Митрополия. В периода от 1941 – 1944 г. подготвя 7 випуска български летци – изтребители. На 30 март 1944 г. без заповед и по собствена инициатива заедно с още трима инструктори, поручик Манолев атакува формация от около 40 четиримоторни бомбардировача, летящи към София. Със слабо въоръжените учебно-бойни самолети Avia B-135, инструкторското звено преследва тежко въоръжените американски бомбардировачи и ги обстрелва до изчерпване на боеприпасите и горивото.
След тези събития го назначават за командир на 682-о бойно изтребително ято, базирано на летище Божурище. На 17 август 1944 г. със своя Месершмит Манолев сваля американска четиримоторна летяща крепост Б-17. В жестокия въздушен бой самолетът му е уцелен, таблото е повредено, а самият Манолев е тежко ранен. Успява да кацне аварийно „по корем“ на летище Божурище, макар и без навигационни уреди. Тежката операция, с която изваждат шрапнелите от тялото му е направена без упойка.
„Беше 17 август. Летях на великолепния германски изтребител Messerschmitt Bf 109G-6 „Стрела“. Аз водех моето 682-ро изтребително ято. Излетяхме по тревога от Божурище, първия път към 12 часа, вдигнахме се на 7000 м, но не открихме никакъв противник. От земята ни се обадиха, че в крайния северозападен ъгъл на България „крепостите“ са облизали нашата територия и са заминали за Румъния. Моят бомбардировач, срещу който се насочих, бе на 700 – 800 метра под мен. Сега спокойно си приказваме, но тогава бе ужасно – горещо, отвсякъде стрелят. Най-често ние, изтребителите, си избираме бомбардировач, атакуваме го, като слизаме под него и под ъгъл. Открих огън с 20-милиметровото оръдие отпред и с двете голямокалибрени картечници (те са 12,7 мм) по моторите и местих огъня, докато стигнах до пилота. Всичко попадна в целта и запален, моторът започна да гори. Преместих огъня и по съседния мотор. Цялата „крепост“ пламна. През това време бомбардировачите отстрани ме улучиха. Взриви се бордното табло, пръсна се и остъклението на пилотската кабина. Бях облян в кръв и притиснат от нахлулия въздушен поток, но успях да се насоча към най-близкото летище. Кацнах „по корем“, защото устройството за спускане на колесника също бе повредено. После се оказа, че снарядът е минал през кожуха на двигателя и се е взривил зад бордното табло. Но самият аз бях улучен лошо. Та чак сега, на толкова годишна възраст, чувствам още болки в крака. Защото в него останаха много парчета, които хирурзите не можаха да извадят. Тогава нямаха упойка и започнаха да режат на живо, аз стиснах зъби, не извиках нищо. След операцията лекарят каза: „Ей, корав българин, бе!“ – това са спомените на Петър Манолев, разказани през 2003 г. “
За проявената храброст при отбраната на София П. Манолев е награден с орден „За храброст“ – IV степен, 2-ри клас. До началото на септември 1944 г. като командир на 682-ро бойно изтребително ято, той изпълнява 18 бойни задачи и участва в осем въздушни боя с американската авиация. След 9 септември 1944 г. участва във втората фаза на войната срещу Германия. На 12 ноември 1944 г. Манолев се отличава при щурма на летище Прищина. Завършва войната с 3 признати въздушни победи.
След войната Петър Манолев продължава да служи , като заема различни длъжности в Щаба на Въздушни войски. Повишен е в капитан на 15 ноември 1946 г.. През 1951 г. майор Манолев е назначен за началник-щаб на изтребителния полк в Доброславци. През юли 1953 г. е арестуван с неясни обвинения. Септември същата година е освободен, а след това уволнен от ВВС. По-късно работи в различни предприятия. За кратката си кариера като летец Петър Манолев овладява 27 различни самолета, има 2505 полета и 1463,55 часа във въздуха. За участието си във Втората световна война е награден с редица български и съветски ордени и медали. Почива на 19 март 2013 г. на 97-годишна възраст.