Ако все още не сте планували какво точно ще правите по време на отпуската си, или ви ядосват бюрократични изисквания, свързани с пътувания извън България, заради пандемията, ХРОНИКА ви подсказва една малка екскурзия до резервата Кормисош и една от мистериите на Родопа планина.

Най-напред трябва да стигнете до Асеновград. От там за резервата Кормисош се хваща главния път от Асеноград за Смолян, като на разклона на Юговското ханче се завива в ляво. Минава се село Югово и хвостохранилището на гр. Лъки. Имайте предвид, че в района текат ремонтни дейност, но се минава с автомобил. На няколко километра преди началото на гр. Лъки има кръстопът, който води към Загражден и Кръстова гора. Там се завива пак в ляво. Минава се през новостроящо се мостче и на разклона, който следва се завива в дясно за село Белица и резервата. Пътят, който продължава напред е за село Борово и Кръстова гора.

Районът на Кормисош е най-необикновеното място в Родопите с изключителна фауна, дивни гори и непристъпни дерета, изоставени селца, накацали по скалите и многобройни върхове, предлагащи незабравими гледки. Не случайно районът е любимо място за лов и отстрел на трофеи още от времето на социализма. В Кормисош се намират най-големите популации на кафява мечка, вълк и благороден елен в българските планини. Често срещани са дивата коза, муфлона, дивата свиня, сърната, а по-рядко – еленът лопатар. От края на август до началото на октомври е размножителния период на благородния елен, когато в местността Гарван дол се събират над 40 мъжкара и няколко пъти повече кошути. Страховитият рев на разгонените елени се чува дори и през деня.

В къщата за гости „Калина“ на Ловното стопанство Кормисош за изключително гостоприемни.

Около връх Аква живеят над 100 диви кози, които лесно могат да се наблюдават, защото склоновете са скалисти и голи. Любимо място са им непрестъпните зъбери на Червения камък и Дюренците. През последните години в Кормисош рязко се е увеличил броят на вълците. Те нанасят големи поражения на дивеча и това личи по костите на изядените животни, осеяли някои местности като бойно поле. В района на Кормисош има развъдник за мечки, в който живеят около 15 животни. Те са в оградени волиери и могат да се видят по всяко време на годината.

Предлагаме Ви да стигнете до Кръстова гора, място познато на почти всеки българин, като не ви препоръчваме времето за посещение да съвпадне с навечерието на Кръстовден, когато там се събират хиляди поклонници.

Ако сте любители на пешеходния туризъм, наблизо е КАРАДЖОВ КАМЪК. Пътеката е добре обозначена и съвсем не е трудна – около час и половина в едната посока. Този впечатляващ скален феномен, който се намира близо до село Мостово в Родопите е НАРИЧАН Е ЕДНА ОТ МИСТРИИТЕ НА РОДОПА ПЛАНИНА. Представлява високо скално плато (връх с височина 1448 м), в чиито отвесни стени се е образувал естествен тесен улей. В него е наместен огромен камък, който сякаш висша сила е поставила там – Караджовия камък. Феноменът е обявен за защитена местност от 2003 г.

Още от древността хората са смятали мястото за специално – древните траки са изградили светилище, в което са почитали мъртвите. До днес са запазени изсечени в скалата ямки с религиозно предназначение, както и стъпала, водещи до горната част на масива. Проведени разкопки показват, че светилището е създадено през ранножелязната епоха (VII – VI в. пр.н.е.). От този период са останали издълбани скални ями и улеи, в които са били полагани съдове, палели са се огньове, а самият ритуал е завършвал със затрупване с камъни. По-късно светилището е използвано през III – IV век сл.Хр. – намерена е керамика, изработена на грънчарско колело, и монети от времето на римския император Юстиниан I (управлявал в периода 527 – 565 г.).

Като повечето светилища на траките, и тук се наблюдава етажност. Първият етаж се нарича Долна култова площадка, следват издълбани стъпала – преход към по-високата част, където в скалите има изсечени малки дупки. Когато някой тракиец умирал, близките му дълбаели дупките в скалата и ги пълнели с дарове.

Местните хора, за разлика от древните траки, не считат мястото за свещено, а го свързват с дейността на местните революционери, борещи се срещу османската власт. Под Караджов камък има малка пещера, в която според легендата се е криел Караджа войвода (местен хайдутин), който отмъщавал на османците за сторените злини. Оттам идва и името на местността.

Достъпът до горната част на скалата е подсигурен от метален парапет и дървена стълба, минава се точно под камъка. Последните няколко стъпала са изсечени от траките – това не прави впечатление на всеки, защото са изветрени, а и има много други неща, които привличат вниманието. Изкачването е доста стръмно и трябва да се внимава. Гледката от върха на платото е невероятна – откриват се полегатите била на близките и далечни родопски местности – Белинташ, Кръстова гора, вижда се и местността на хижа „Марциганица”. Слизането е по същия път през парапета, защото останалите стени на платото са отвесни.

Поради факта, че до тази забележителност се достига само след пешеходен преход и е обявена за защитена местност, природата е запазена непокътната. Маршрутът дотам се движи на места по билото, което открива красиви панорамни гледки.

Поглед от другата мистерия на Родипите – Белинташ, в началото на пролетта

Коментирайте

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.