Дори жители на близкия град Гоце Делчев не знаят, че Боржоза и Драгостин не са две безлюдни села в подножието на южен Пирин, а старото и новото име на населено място, в което днес не живее никой.

До живописното закътано и изоставено село се стига пеша по стръмна пътека от към квартал Средна на град Гоце Делчев, за не повече от 40 минути. Ако предпочитате автомобил, използвайте асфалтовия път от Гоце Делчев към село Делчево. На острия завой, където е отбивката към Боржоза, пак ще ви се наложи да походите пеша, защото част от пътя е за високопроходими возила.

Боржоза, заедно със съседното Средна са закрити през 2008 г., но и в двете села местните жители, преселили се днес в Гоце Делчев, пазят черквите. Според изследователя Васил Кънчов в края на XIX век в Борджова чифлик живеят 70 българи.

Местните хорDSCN8947а пазят история за първите заселници – братя Щуркови, дошли от санданското село Кашина от другата страна Пирин. Някъде около 1842 година, те убили турския бей, който преследвал красивата жена на единия брат, заровили тялото му в местността Папаз чаир и се преселили тук, като започнали да работят на друг бей.

DSCN8940 DSCN8954 DSCN8958 DSCN8964 DSCN8971 DSCN8974 DSCN9003 DSCN9007 DSCN9009Селото се разраснало, през 1852 година направили чешма, която и до днес стои, а през 1898 вдигнали черква на името на светите Константин и Елена. Училището тук е закрито след 1960 г., а буржозалии помнят и последния учител Никола Сотиров, който обучавал децата на селото със 140 жители в смесена паралелка от първи до четвърти клас. 

Заедно с легендите за селото, тук разказват и по съвременни истории. Още стоят руините на къщата на дребен мъж с прозвището Котешкия цар, който заради ниския си ръст оцелял в Дъбнишкото клане през 1925 г. и се скрил в недостъпното село. Селската мълва твърди, че и други мъже от цяла България, които имали едни или други проблеми с властта, идвали да се скрият и да живеят тук. На тази тема местните хора избягват да говорят твърде много.

Приятна е разходката до Боржоза или Драгостин. Почти никой не си спомня кога името е сменено. Всъщност днес село няма, само черква, руини и красиви гледки.

By hronika

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *