Конкурсът УСМИВКИТЕ НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ се радва на все по-голяма популярност. А усмивката наистина е вдъхновение. Публикуваме едно чудесно стихотворение, посветено на усмивката, което взехме от стената на Мария Саватинова. Не знаем кой е авторът, но Ви препоръчваме да го прочетете. То не участва в конкурса, но може да ви помогне в търсенето на усмивки.
Тази сутрин напълних до горе с усмивки
двата джоба на моя износен елек.
Ще раздавам от тях, през деня, без почивка.
Ще напомням какво е да бъдеш човек.
На съседите, скрити в зори, зад пердето.
На хазяйката, с поглед навъсен и ням.
На шофьора в тролей, сбръчкал вежди задето
бачка пак без пари. Даже две ще му дам !
На сърдитата лелка в кварталната лавка.
На пияния, с рамо подпрял тротоар.
На всезнайкото, който скандира “ Оставка !“.
Как добре ще им дойде такъв хубав дар.
На самотната дама, разхождаща куче.
На дежурния днес полицай във града.
На крещящата баба след палаво внуче.
На девойка, изгубила вяра в света.
Боже, толкова хора без своя усмивка !
Аз раздавам, но вече не смогвам сама.
За да върнем надеждата, в свят на интрига,
аз Ви моля, включете се всички. Сега !
Публикуваме и поредната снимка, на която един баща е уловил със своя Nikon усмивката на дъщеря си в парка на гр. Гоце Делчев.
