Някогашният кмет на село Брезница Иса Хаджиали защи научна степен „доктор на педагогическите науки. На защитата на дисертцията на доц. д-р Иса Хаджиали присъстваха кмета на община Гоце Делчев и заместник-кмета Саид Иброш.
Неформалното образование помага на учениците да прилагат знанията си по биология в реални ситуации, казва доц. д-р Иса Хаджиали
Неформалното образование по биология дава възможност на учениците не само да усвояват знания, но и да ги прилагат в реални житейски ситуации, да анализират информация и да формулират аргументирани заключения. Това е основната идея на дисертационния труд на доц. д-р Иса Иса Хаджиали, родом от гоцеделчевското село Брезница, на тема „Рефлексивно базиран модел на неформално образование по биология (прогимназиален образователен етап)“, разработен за придобиване на научната степен „доктор на науките“.
Изследването е посветено на възможностите чрез летни академии по биология да се развива природонаучната грамотност при ученици на възраст 13–14 години. „Изучаването на биология не трябва да се ограничава единствено до усвояването на твърди фактологични знания. Много по-важно е учениците да се научат да ги прилагат в реални житейски ситуации, да анализират информация, да формулират аргументирани заключения и да осмислят собствения си процес на учене“, каза Хаджиали.
В разработения от него модел природонаучната грамотност включва четири взаимно свързани измерения – когнитивно-епистемно, функционално, социално и рефлексивно. Особено място е отделено на способността на учениците да осмислят какво и как са научили и как могат да приложат знанията си. „Доброто образование не се измерва само с това колко знания притежава ученикът, а и с умението му да ги използва, да мисли критично и да учи осъзнато“, посочи той.
Хаджиали обясни, че неформалното образование е организиран образователен процес извън рамките на традиционната система, при който учениците придобиват знания и умения чрез практически дейности, експерименти и активно участие. То не трябва да замества училищното обучение, а да го допълва и надгражда.
Като примери за подобни занимания той посочи изследване на растителното разнообразие в гора или парк, наблюдение на насекоми, проучване на качеството на водата в реки и езера, създаване на хербарии и екологични инициативи. „Те не са просто слушатели, а изследователи – наблюдават, сравняват, формулират хипотези, събират информация и формулират изводи“, каза Хаджиали.
Според него непосредственият контакт с природата помага на децата да свържат знанията от учебниците със собствения си опит. Практическите дейности развиват любознателността, критическото мислене и уменията за наблюдение, анализиране на данни и извеждане на обосновани заключения. Те създават и емоционална връзка с природата, която е важна за формирането на отговорно отношение към опазването ѝ.
В този процес важна роля имат учителите и родителите. Учителите могат да насърчават изследователския интерес чрез експерименти, практически задачи, работа по проекти и посещения на природни и научни обекти. Родителите могат да подкрепят децата чрез разходки сред природата, наблюдение на растения и животни и ежедневни занимания.
„Не е необходимо възрастните да знаят отговорите на всички въпроси. Понякога е достатъчно да кажат: „Нека да проверим заедно“. Именно така децата разбират, че науката не е просто съвкупност от факти в учебника, а непрекъснат процес на задаване на въпроси, търсене на доказателства и откриване на нови знания“, отбеляза Хаджиали.
Резултатите от педагогическия експеримент показват по-високи постижения при учениците, участвали в разработените от него програми за неформално образование, в сравнение с тези, изучавали биология в традиционна образователна среда. Разликите са установени както при темите за биосферата, така и при изучаването на човешкия организъм. Според Хаджиали практическата полезност на учебния материал, състезателният дух и съвместното учене в група действат мотивиращо, докато липсата на ясно определени учебни цели понижава мотивацията.
Доц. д-р Иса Хаджиали смята, че неформалното образование има добри възможности за развитие и в по-малките населени места. По думите му районът на общините Гоце Делчев, Гърмен, Хаджидимово и Сатовча предлага подходящи условия за подобни инициативи заради планинските и горските екосистеми, реките, водоемите и защитените природни територии.
„За реализирането на подобни инициативи не са необходими непременно големи финансови средства или специализирана материална база. На първо място са необходими мотивирани учители, добра организация и желание за партньорство“, каза той. Като възможни партньори на училищата посочи общините, читалищата, природозащитните организации, местните музеи и други образователни институции.
В заключение Хаджиали подчерта, че Гоце Делчев и регионът имат място в българската академична история и припомни имената на учени и университетски преподаватели, сред които проф. Емил Мингов, проф. Георги Бакалов и проф. Георги Ангушев.
„Нека не учим децата само да знаят повече, а да умеят да разбират света около тях, да го изследват и да го променят към по-добро“, е посланието на доц. д-р Иса Хаджиали.