Сестра ми беше слаба и красива и дружелюбна, а майка ми винаги я предпочиташе. Бях грозното пате – дебело, тромаво и непопулярно. Жестоко е да накараш детето си да се чувства грозно и нежелано… Никога няма да ѝ простя, че ми отне детството. През всичките години вместо да си играя и да раста, аз трябваше да пея и да печеля пари. Всичко, което направих за тях, беше предимно добро, и всичко, което те ми направиха, беше предимно лошо.
“През 1957 г., докато все още е омъжена за Джовани Батиста Менегини, Калас се запознава с гръцкия магнат Аристотел Онасис на парти, организирано в нейна чест от Елза Максуел след представление в „Анна Болейн“ на Доницети.
Последвалата афера, която започва на яхтата на Онасис „Кристина“, получава широка публичност, като нито един от двамата не крие връзката от семейството си. Според много източници именно Аристотел Онасис е причината Калас да се откаже от кариерата си и да се отдаде на бохемски живот – двамата са засичани всяка вечер на различно парти, където се отдават на забавления и шампанско до сутринта, а когато Франко Дзефирели я пита през 1963 защо не практикува пеенето си, тя отвръща: „Опитвам се да изпълня живота си като жена“.
Мария Калас прекарва последните си години, живеейки до голяма степен в изолация в Париж и умира от сърдечен удар на 53-годишна възраст на 16 септември 1977 г. Певицата е кремирана в гробището Père Lachaise, а прахта ѝ е открадната оттам, но по-късно възстановена, след което през пролетта на 1979 е разпръсната над Егейско море край бреговете на Гърция по нейно желание. Така една от най-великите оперни певици на 20 век си отива в самота, загубила гласа си, заради драстичната загуба на тегло и бохемския начин на живот, неосъществила мечтата да има семейство и да бъде ценена и обичана – травма, започнала от трудното ѝ детство и отношенията с майка ѝ, и продължила с нелеката връзка с Онасис.
