Археолог от Драма разкри тайните на гробницата в Амфиполи
Нов интерпретативен подход към гробницата Каста в Амфиполис
От Костас Триандафилидис
Костас Триандафилидис е завършил археология в Страсбург. Дълги години е работил като главен секретар на община Драма. „Правих разкопки в Амфиполис още през първите години след дипломирането си и винаги съм мечтал да работя с този археологически обект“ – споделя той.
Гробницата принадлежи на крал Филип V Македонски, починал в Амфиполис през 179 г. пр.н.е.
В Драма се проведе лекция от особен научен и обществен интерес, по време на която археологът Костас Триантафилидис представи цялостна, документирана и ревизирана интерпретация на паметника Каста в Амфиполис. Лекцията се основаваше на многогодишно проучване на археологически, архитектурни, иконографски и епиграфски данни и предложи ново тълкуване на естеството, датировката и предназначението на паметника.
Централната ос на презентацията беше тезата, че могилата и нейното ограждение предшестват паметника, докато самата сграда не е била проектирана от самото начало като гробно място, а като култово пространство, което в по-късен етап са извършени погребение или погребения.
_____________________________________
Могилата и паметникът: две различни фази
Лекторът анализира задълбочено археологическите данни, които позволяват ясно разграничение между:
- строителната фаза на могилата и ограждането и по-късната фаза на издигането на монументалната сграда.
Разграничението в структурата, ориентацията, монументалността и функцията показва, че паметникът не е просто „македонска гробница“, а сложна сграда с обществен, видим и посещаем характер, елемент, несъвместим с класическата типология на македонските погребални паметници.
______________________________________
Архитектурни и морфологични елементи с култов характер
Особен акцент беше поставен върху:
- монументалния вход на сградата,
- последователността от три камери,
- използването на статуи (сфинксове, кариатиди)
и богатата символична декорация.
Според лектора, тези елементи се отнасят повече до светилище или храм, отколкото до частна или династична гробница. Наличието на статуи на пазители, сценографията на входа и акцентът върху погледа и движението на посетителя са в съответствие с култовите практики и ритуалното използване.
__________________________________________
Сфинксовете, кариатидите и символите на египетските богове
Особен акцент беше поставен върху интерпретацията на иконографските символи:
- Сфинксовете на входа носят модион на главите си, символ, пряко свързан с бог Серапис.
- Така наречените „кариатиди“ от интериора носят кошница, характерна черта на фигурите на Изида.
Комбинацията от модион и кошница не е случайна, а представлява съгласувана иконографска програма, която се отнася до комбинираното поклонение на Серапис и Изида, както се е разпространило в елинистическия свят и особено в Македония.
Представени бяха сравнителни примери от:
- светилището на Брексида,
- Делос,
- Солун,
- и други центрове на египетски божества.
_____________________________________
Епиграфски данни и култът към Серапис в Амфиполис
Значителна част от лекцията беше посветена на епиграфските доказателства, които свидетелстват за интензивен и организиран култ към Серапис в Амфиполис. Анализирани бяха посветителни надписи, включително един, публикуван още през 1896 г., но сега е изгубен:
АЛКАЙОС ХЕРАКЛИДУ САРАПИДИ ИСИДИ ВАСИЛЕЙ ФИЛИПИ
Този надпис беше отправна точка за обсъждането на едновременния култ към богове и царе, явление, широко разпространено в елинистическия свят.
______________________________________
Цар Филип V и връзката му със Серапис
В този контекст Костас Триантафилидис представи тезата, че:
- Филип V Македонски е пряко свързан с култа към Серапис, връзка, известна и от Серапеума в Солун.
- Амфиполис е ключова област на тази връзка и паметникът на Тумба Кастас изглежда е свързан с култови практики, които са засягали самия цар.
В края на презентацията беше изразено убеждението на лектора, че паметникът е построен от Филип V през последните години от неговото управление като триделен храм на Серапис и Изида, където самият той е почитан като събог. През 179 г. пр.н.е. Филип умира в Амфиполис и е погребан в третата камера на храма, а оригиналният култов характер на паметника е обогатен с погребална функция и поставяне на мраморната врата. Беше подчертано също, че Филип V е единственият цар, починал в Амфиполис, след като вече е прехвърлил цялата административна функция на македонската държава там.
_____________________________________
Лекцията завърши със заключениет0, че подземният паметник на Тумба Каста: Не е изолирано архитектурно явление, а е напълно интегриран в религиозната, политическата и идеологическата рамка на елинистическия свят.
Б. Р. Антична мярка за обем: Модионът е бил римска (и по-късно византийска) мерна единица за зърнени храни и други насипни стоки. Той се равнява на около 1/3 от римската амфора, или приблизително 8.75 литра.